Търговският регистър

Прочети още за ... 

Имаш ли 300 секунди?

Що е то „тъговски регистър” и защо е толкова важен?

 

Преди няколко месеца целият свят беше полудял, защото Фейсбук използваше цялата информация за нас, с която разполага. Злоупотребявало се с личните ни данни. Родителите бурно негодуваха, че децата им са се превърнали в отворена книга за всеки, който ги открие в социалната мрежа – целият живот на хората вече е описан там. С няколко клика във Фейсбук може да се разбере кой къде живее, къде учи, къде работи, какво харесва, къде е ходил на почивка преди месец, а дори и къде се намира в момента.

 

Напоследък актуална е и една друга тема – търговският регистър. Това е една огромна база данни, в която се съхранява друг вид информация – не личните данни, ами информацията за бизнеса на търговците. Но какво всъщност е този търговски регистър? Защо е важен? Отговорът ще се опитаме да ви дадем накратко по-долу.

 

Както знаете, правото познава два вида лица – физически и юридически. Физическите лица, хората, имат правото на защита на личните им данни. Това са такива данни, чрез които лицето може да бъде идентифицирано – името му, ЕГН-то му, адресът му, телефонният му номер, дори имейлът му. Конституцията и законите ни осигуряват защита на тези наши лични данни. Никой не може да ги обработва свободно и без определена цел, а работата с тях трябва да се случва по начин, който да предотвратява изтичането им в обществеността. Това ще рече, с по-прости думи, че тези данни са тайни и трябва да бъдат запазени като такива.

 

Юридическите лица, и по-точно търговците, също могат да бъдат идентифицирани посредством определени данни. Разликата е в това, че тази информация за тях не е защитена по същия начин. В действителност, при тях положението е точно обратното – данните на търговците трябва да бъдат публични. Ще попитате – защо? Ами, всъщност отговорът е доста логичен. Търговците са такива лица, които извършват дейност с цел печалба (търговска дейност) – казано иначе, те правят бизнес. Произвеждат стока и я продават, препродават чужда стока, предлагат различни услуги и прочее. Обаче, за да правиш бизнес с други търговци, ти не можеш и не трябва на сляпо да се доверяваш за всичко, което ти казват за себе си. Би ли дал стоката си на някого, когото въобще не познаваш? Ами ако този някой няма пари, за да ти я заплати? Ами ако въобще не е този, за когото се представя? Правото предоставя на търговците точно тази сигурност в отношенията им, от която се нуждаят. То ги задължава да обявяват част от информацията за себе си публично – по начин, по който всеки може безплатно и свободно да направи справка относно даден търговец. Това се случва именно в търговския регистър.

 

Благодарение на тази информация, бизнес партньорите на всеки търговец могат да разберат кой го представлява, как изглежда подписът на представителя му, къде е адресът на управлението на търговеца, кои са неговите собственици, какво е финансовото му състояние. И така, данните на търговците не са лични данни – те са публични и целта, която се преследва с това, е избягване на измами и постигане на сигурност в отношенията.

 

Регистърът има значима функция и в едно друго отношение. Данни, които са обявени в него, се считат за случили се от момента на обявяването им в регистъра. Това значи, че ако решим да продадем фирмата си, новият собственик ще се счита за такъв от момента, в който това е вписано в търговския регистър. По същия начин, ако решим да сменим управителя на фирмата ни – нов управител ще имаме чак след вписането му в търговския регистър. Докато това не се случи, правото ни казва, че за всички хора фирмата е със стария си управител.

 

Сами се досещате, че ако търговският регистър спре да работи, всички тези данни няма как да бъдат вписани в него. По този начин дейността на търговците се спъва – те на практика не могат да направят нищо в тази връзка без регистъра. Сега си представете ситуацията, в която поради техническа грешка се губи вписаната в регистъра информация от началото на годината насам. Изведнъж ще се окаже, че нашата фирма, чийто управител сме сменили през януари, е останала със стария си управител, тъй като всичката информация за смяната му се е загубила. Всички договори, които новият управител е сключвал, ще се окажат сключени от човек, който няма право да представлява фирмата ни. Това със сигурност би ни причинило много главоболия – както на нас, така и на хората, с които тези договори са сключени.

 

По този начин от търговския регистър зависи всеки, който е решил да прави бизнес в България – от продавачите в кварталните магазинчета или фризьорските салони, до банките, които отпускат кредити за стотици хиляди левове. Така влизаме в ситуацията, в която Търговският регистър е приклещил българските търговци в положение, в което те са без знание един за друг и без възможност да работят нормално, докато той отново не е на линия. А дали това ще е утре или не – все още не знаем.

Стефан Кьосев

студент по право в СУ "Св. Климент Охридски"

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017