България е най-бедната страна е Европейския съюз. Цели 40% от гражданите й са под заплаха от безпаричие и социално изключване [3]. Поради това е особено важно да сме запознати с влиянието, което личното финансово, трудово и образователно състояние (на кратко – социалното положение) има върху живота ни. Повечето от нас лесно могат да си представят защо животът в бедност е нежелателен. Веднага в ума ни изникват образи на прищевки или битови нужди, които не можем да задоволим. Може дори да си представяме дрипави дрехи, тъмно порутено жилище, студ или глад. Тези образи са достатъчно смущаващи сами по себе си. Слабото социално положение обаче крие дори по-големи заплахи за човешкото благополучие.

​

      Например знаем, че то е силно свързано с физическото здраве и продължителността на живот. Ниското социално положение увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, влияе негативно на имунната ни система и допринася за болестното затлъстяване. Вероятността от алохолизъм също е по-висока у тези със слабо социално положение, а когато те все пак потърсят помощ за зависимостта си, шансовете им за успешно лечение са по-ниски в сравнение с хората с високо социално положение. Тези данни са особено болезнени, когато вземем предвид и факта, че за хората с ниско социално положение е много по-трудно да си позволят необходимото лечение. Предвид това, не е изненадващо, че тези, живеещи в бедност, имат по-кратка продължителност на живот от останалите.

Стремежът ни към справедливост може да ни накара да вярваме, че хора в подобно неравностойно положение ще получават засилени здравни и медицински грижи. Изследвания от САЩ обаче сочат сочат точно обратното. Болшинството от лекарите дават по-малко информация, са по-малко подкрепящи и оказват по-нискокачествени здравни грижи, когато пациентът срещу тях е с ниско социално положение. Това отношение е плод на огромните предразсъдъци, които западните общества имат към бедността и бедните, и подхранва омагьосания кръг от бедност и болест, от които е толкова трудно да се излезе [6].

​

      Споменатото дотук касае физическото здраве. Психичното здраве обаче е не по-малко засегнато от живота в бедност. Психичното здраве представлява състоянието на ума, което е необходимо, за да може човек да живее пълноценно и да се справя с трудноститe, които животът предоставя. Когато психичното ни здраве не е добро, в леките си варианти това може да доведе до трудности в справянето със собствените ни задачи, връзки, емоции и мисли. В по-тежките си варианти, проблемите с психичното здраве могат да доведат до състояния, които наричаме депресия, тревожни разстройства и други. За съжаление, при тези проблеми отново забелязваме същата тенденция, както при физическото здраве. Изследванията сочат, че децата и юношите, рястящи в ниско социално положение, имат по-високи нива на депресия, тревожност, опити за самоубийство, никотинова зависимост, злоупотреба с вещества, както и синдром на дефицит на вниманието. Освен това имат по-висок брой прояви на агресия, поведенчески проблеми, социални проблеми и престъпност в сравнение с връстниците си от домакинства с по-високо социално положение [1] [4]. В зряла възраст тези, които живеят в слабо социално положение, имат по-висок риск от деменция и от това, да бъдат хоспиализирани за някое от изброените вече психични заболявания [4].

Друга част от психиката ни, която е повлияна от социалното ни положение, е нашата интелигентност. Макар и да мислим за нея като едно цяло, тя всъщност е комбинация от различни процеси като памет, креативност, способности за решаване на проблеми и други. Невронаучният изследовател д-р Марта Фара споделя как, след раждането на детето си, е имала възможността да влезе в близък контакт с множество жени в ниско социално положение, тъй като те са работили в дома й като детегледачки на детето й. Не след дълго д-р Фара открива, че децата на тези жени, макар и да са стартирали живота си с привидно равни възможности и потенциал като собственото й дете, не след дълго започват да имат трудности в ученето, поведението, психичното и физическото здраве, каквито собственото й дете и неговият кръг не са имали. Това събужда изследователския интерес на д-р Фара и я мотивира да започне да проучва кое кара деца, които са толкова еднакви като качества и дадености, да имат толкова драстично различни житейски пътища. Нейните изследвания показват, че социалното положение индиректно води до промени в мозъка, които влияят върху интелигентността и реакцията към стреса [5]. Откритията на д-р Фара обогатява знанията, които вече имаме – децата, растящи в бедност, обикновено имат ограничен достъп до учебни материали, четива и техника като компютри; семействата им предоставят по-малко интелектуална стимулация; а когато децата в ниско социално положение имат лошия късмет да попаднат в училище с малко ресурси (което се случва често), това допълнително занижава техните шансове за учебен успех и развитие на умствените им способности [2].

​

     Лесно е да си представим как можем да излезем от порочния кръг на бедността, бивайки себе си с всичките ресурси, образование, стимулиращи грижи и възможностти, които имаме и сме получили през живота си. Хората в среда с ниско социално положение обаче имат липса не само на пари. Те обикновено са в неравно положение и по отношение на физическото и психичното си здраве, уменията си, и начина, по който тялото им реагира на стреса. Това не е, защото тези хора са различни или по-малко стойностни от останалите. От подобна начална точка всеки от нас би имал трудности да постигне успех и да създаде по-добър живот за поколенията след себе си. Това, което се изисква от нас като общество, е да разпознаем, че тези препятствия съществуват, и да работим за това, да ги редуцираме. От повишаването на стандарта на живот и трудоспособността на хората в ниско социално положение печелят те и техните семейства, разбира се, но печели и цялото ни общество.

                                                                                                                                                                Ина Райкова 

                                                                                                                                              психолог консултант

                              
 Статията достига до Вас благодарение на партньорите ни от консултативен кабинет Rooting Robin

​

​

​

                                                                                                                                                             

                                                                    

​

 

Използвана литература:

[1] Children, Youth, Families and Socioeconomic Status. (n.d.). Retrieved February 25, 2018, from http://www.apa.org/pi/ses/resources/publications/children-families.aspx

[2] Education and Socioeconomic Status. (n.d.). Retrieved February 25, 2018, from http://www.apa.org/pi/ses/resources/publications/education.aspx

[3] Eurostat. (2017, October 16). Downward trend in t he share of persons at risk of poverty or social exclusion in the EU [Press release]. Retrieved February 25, 2018, from http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8314163/3-16102017-BP-EN.pdf/d31fadc6-a284-47f3-ae1c-8212a581b0c1

[4] Low Socioeconomic Status Is a Risk Factor for Mental Illness, According to a Statewide Examination of Psychiatric Hospitalizations. (2005, March 6). Retrieved February 25, 2018, from http://www.apa.org/news/press/releases/2005/03/low-ses.aspx

[5] Sternberg, R., & Sternberg, K. (2011). Cognitive Psychology. Belmont: Wadsworth Publishing.

[6] Taylor, S. E. (2014). Health Psychology (9th ed.). New York: McGraw-Hill Education.

[7] Work, Stress, and Health & Socioeconomic Status. (n.d.). Retrieved February 25, 2018, from http://www.apa.org/pi/ses/resources/publications/work-stress-health.aspx