Предложените наскоро промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност предизвикаха оживена дискусия относно необходимите мерки за предотвратяване на зачестилите инциденти с кучета и постави в центъра на общественото внимание въпроса дали законодателните способи за разрешение на проблема не са твърде строги. Макар и законопроектът все още да не е приет окончателно, нека видим каква е настоящата ситуация и какви точно промени се предвиждат.
Мотивите на законодателя за внасянето на долуописаните новости са опазване на обществения ред и засилването на контрола над домашните кучета, в частност агресивните такива.
Законопроектът предвижда малобройни изменения, които обаче ще внесат огромна промяна в последиците за гражданите. Засегнати биха били както задълженията на собствениците на кучета, така и размерът на глобите, налагани от административните органи за неспазване на забраните.
Разхождане на кучета свободно или с повод
Съобразно предвидените нововъведения, собствениците на кучета, чието тегло се равнява на или надвишава 5 килограма, ще бъдат задължени да не извеждат кучетата си без повод. Доколокото сегашната разпоредба забранява разходките без каишка и свободното пускане на всички кучета, независимо от килограмите им, новата мярка ще бъде по-лека. Предвидени са и изключения от това правило за кучета, принадлежащи към следните категории:
Всички кучета, изведени от стопаните си в специализирани площадки в населените места;
Кучетата на: лица с увреждания, организации на бюджетна издръжка и кучетата на Българския червен кръст;
Кучета, които се обучават в специализирани центрове, ведомства и организации за обучение на кучета;
Кучета, които охраняват селскостопански животни в регистрирани животновъдски райони;
Кучета, които се използват в конкретния момент за лов или участват в състезание.
Агресивните кучета - с намордник
По-нататък законопроектът предвижда всички стопани на агресивни кучета да извеждат своите любимци с намордник. В Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност е записана дефиницията за агресивно куче: „Агресивни кучета са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт“. Тук не бива да се обвързва порода куче с типово поведение, напротив – описани са характеристики, които могат да се наблюдават при всички кучета. Не е посочено колко пъти гореописаните поведенчески особености трябва да се проявят и дали спонтанно неадекватно поведение по време на игра или хранене също е индикация за агресивност. Акцентът пада върху възможността за нанасяне на наранявания или предизвикването на смърт и съответно цели предотвратяването им.
При сегашната разпоредба не става ясно на кого обаче е оставена преценката дали едно куче е агресивно или не. По всичко изглежда, че тя е запазена за собственика на кучето, тъй като той прекарва най-много време с него, наблюдава поведението му и е способен да открие разлики в него. До този извод ни води и фактът, че общините не разполагат с етолози[1], които да провеждат периодични оценки за поведението на кучетата. Така се оказва, че трудно могат да се въведат обективни критерии за оценка на агресивното поведение, което от своя страна поставя в опасност както обществения ред, така и самите собственици, за които липсва сигурност дали няма да понесат незаслужена санкция.
Проблемът е двупосочен, тъй като понякога собственикът на кучето не е способен да разчете изцяло промените в неговото поведение и да прецени дали те са потенциално опасни за околните хора и животни. От друга страна, липсата на периодични прегледи и издаване на акт, който да освидетелства неагресивното поведение на кучетата, застрашава сигурността на собствениците им.
Увеличаване на глобите
Законопроектът предвижда и промени в размера на санкциите за нарушаване на забраните. Досегашната санкция от 100 лв. е заменена със санкция от: 500 лв. за стопаните, които извеждат кучетата си без повод или ги пускат свободно, 1000 лв. за стопаните на агресивни кучета, които ги разхождат без намордник и 300 лв. за стопаните, които извеждат кучетата си на детски площадки. Глобите са метод за стимулиране на гражданите да не извършват нарушения и налагането им е важна стъпка към стабилизиране на обществения ред. Въпреки това е спорно дали увеличаването на санкциите, вместо да се подсигурят по-добри условия за стопаните, като например изграждане на повече площадки, и да се повиши събираемостта на глобите в сегашните им размери, е оправдано.
В заключение
Проблемите, които законопроектът повдига, са многопластови и юридическите мерки са само една малка част от решението им. Трябва да се вземат под внимание здравето на гражданите и предотвратяването на застрашаващи го инциденти, нормалното отглеждане на кучета и изобщо контакта с животни, както и преборването на насадени в обществото страх и предразсъдъци. Предвидените изменения към момента не съумяват да отговорят изчерпателно на всички повдигнати въпроси и да покрият всички нужди на гражданите. Урегулираните площадки за кучета все още са твърде малко, а в някои населени места липсват. Не се разграничава свободно разхождане в близост до и под контрола на стопанина от абсолютно безнадзорно пускане на кучета. В този ред на мисли дори и да е стъпка в правилната посока законопроектът със сигурност остава недостатъчно аргументиран и има нужда от прецизиране, за да се постигнат успешно поставените в мотивите му цели.
Всичко гореописано показва, че залегналите в основата на законопроекта проблеми са важни за гражданите и оправдано привличат общественото внимание. За да се изяснят въпроси, на които законодателят не е отговорил сам, е необходимо активно дискутиране на проблема, което да обхваща и това да се научим да общуваме не само помежду си, а и с животните.
Христо Сираков
студент по право
[1] Специалисти, които изучават и разпознават поведението на животните