Свободата на движение на хора в рамките на Европейския съюз
Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки
(чл. 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
Според изследване на общественото мнение в Европейския съюз, 75% от българските граждани посочват свободата на движение на хора, стоки и услуги между държавите членки като едно от водещите предимства от членството на страната ни в Съюза. Проучването посочва, че единствено литовците имат по-позитивно отношение към свободата на движение (77%) от това на българите. Но за да достигне този етап от своето развитие, концепцията за свободното движение на гражданите на Европейския съюз се нуждае от десетилетия усилено и целенасочено междуправителствено сътрудничество.
Историческо развитие
Началните стъпки в тази насока започват още от Договора за създаването на Европейската икономическа общност (1957 г.). С него за пръв път на европейско ниво се въвежда свобода на движение на работниците в рамките на Общността. По-късно, през юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид” в Шенген (Люксембург), пет от тогавашните държави членки подписват историческото споразумение за отпадане на граничния контрол на общите им граници. И макар че Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген влиза в сила едва през 1995 г., страните от Съюза прилагат неговите принципи с подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г., установявайки общо европейско гражданство. Логично продължение на тази политика следва с приемането на Директива 2004/38/ЕО, която позволява на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на Съюза. Правото на свободно движение е потвърдено и в общите разпоредби на Договора от Лисабон (2007 г.) относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
Предизвикателства
Темата за приемането на общи политики в областта на мерките за сигурност по вътрешните и външните граници на Съюза е по-актуална от всякога. Никога досега в историята си държавите членки не са били изправени пред хуманитарна криза от мащабите на вълната от бежанци, търсещи убежище от военните конфликти в Близкия Изток. Някои от държавите от Шенгенското пространство дори избират да приложат временни мерки за засилване контрола по вътрешните граници. Необходимостта от засилване на проверките за сигурност на лицата е продиктувана и от зачестилите терористични атаки, извършени във вътрешните граници на Съюза. В отговор на тези опасности държавите членки задълбочават сътрудничество между своите националните съдебни и полицейски органи – изграждат по-бързи системи за екстрадиране и взаимно признаване на наказателни присъди.
Възможности и ползи
Всеки гражданин на държава членка има право да пътува свободно в рамките на Съюза, носейки единствено паспорт или лична карта. Без каквито и да е условия или формалности, те имат право на позволен престой в дадена държава членка до 3 месеца. Лицата, получаващи образование в друга държава членка, имат право да пребивават на територията за периода на своето обучение.
На следващо място, гражданите на Европейския съюз могат свободно да работят и живеят в друга държава - членка на Съюза. Те имат право на свободно пребиваване в съответната страната и не се нуждаят от разрешение за работа – могат да кандидатстват при същите условия като гражданите от местното население. За целта, държавите от Съюза изграждат и въвеждат обща система за взаимно признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация.
Свободата на движение носи значителни ползи и за бизнеса. Добър пример за ползите от дава Шенгенската зона - премахването на вътрешните граници в зоната спестява значителни разходи за търговците свързани с превоз. Прилагането на общи изисквания към търгуваните стоки и общ контрол в търговията с трети страни извън зоната допринася за повишаването на общото качеството на пазара стоки и услуги във вътрешния пазар. Безспорен е също и ефектът на отпадането на вътрешните граници върху туристическия бизнес.
Ангел Найденов
адвокат