Поради честите парламентарни избори, които се провеждат напоследък в България, а и въобще поради динамичната политическа обстановка, в общественото пространство доста често се говори за правителствени и парламентарни кризи, за мандати, за избори, за служебни правителства. Какво всъщност означава всичко това? Нека да разберем!
Каква е връзката между Народното събрание и Министерския съвет?
Народното събрание и Министерският съвет са държавни органи, които работят във функционална зависимост. Казано по друг начин, за да работят качествено, се нуждаят един от друг:
Министерски съвет внася законопроекти;
Народното събрание приема закони;
Министерски съвет прилага в изпълнение тези закони;
Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху правителството.
Министерският съвет (наричан още „правителство“) у нас се избира от Народното събрание (наричано още „парламент“) след процедура, която се провежда от президента на републиката и парламентарните групи. Успешно проведената процедура означава, че Министерският съвет получава доверието на Народното събрание и се конституира като редовно правителство. Важно е да се запомни, че Министерският съвет не е подчинен на Народното събрание.
Правителството в България може да бъде:
Редовно правителство;
Правителство в оставка;
Служебно правителство.
За да се стартира процедура по формиране на правителство, първо трябва да се подаде оставката на редовното. Това се случва, ако:
След провеждане на парламентарни избори и е избран нов състав на Народно събрание, старото правителство подава оставка пред него;
Проведена е успешна процедура по вот на недоверие срещу министър-председателя или Министерски съвет;
Подадена е и е приета доброволна оставка на министър-председателя или на Министерския съвет;
Настъпила е смърт на министър-председателя;
Е поискан вот на доверие от Народното събрание и Министерски съвет не го е получил.
Когато се осъществи една от горните хипотези, правителството преминава в състояние на оставка, но продължава да осъществява своите правомощия до избирането на ново редовно или до назначаване на служебно.
Как протича процедура по формиране на правителство?
Когато редовното правителството подаде оставка пред Народното събрание, се задейства процедура по формиране на правителство. Неправилен е митът, че ако едно правителство бъде "свалено предсрочно", се отива веднага на избори. Всъщност след оставка на правителството, процедурата по формиране започва отначало. Така, в рамките на един свой мандат, Народното събрание може да излъчи няколко правителства.
Процедурата започва с консултации, които президентът на републиката провежда с парламентарно представените партии, за да се изясни политическата воля за съставяне и излъчване на правителство. Тези консултации не са обвързани със срок. Приема се, че президентът разполага с “разумен срок”, за да изясни политическото положение в Народното събрание - дали ще се събере мнозинство, или ще се формират коалиции от партии. Важно е да се спомене, че ако той бави процедурата, значи удължава “живота” на правителството в оставка.
След приключване на консултациите, президентът връчва първи проучвателен мандат на първата по численост парламентарна група. Мандатът се връчва на посочен от нея кандидат за министър-председател. По Конституция кандидатът разполага с една седмица да “изпълни” този мандат. За тези седем дни кандидатът трябва:
Да изработи политическа програма на бъдещото правителство с цели и приоритети;
Да се изработи подходяща структура на Министерски съвет съобразно целите и приоритетите - брой, наименование и видове министерства;
Да се избере персонален състав от министри, които да попълнят структурата и да осъществяват програмата.
Важно е да се запомни, че политическата програма не е конституционно задължение.
Успешно изпълненият мандат се връща обратно на президента заедно с предложенията за структура и състав, с което следващият етап на процедурата продължава в Народното събрание. Процедурата в парламента е разделена на два стадия:
Президентът предлага на Народното събрание да се избере кандидата за министър-председател. Решението се счита за прието, ако събере повече от половината гласове на присъстващите народни представители при наличие на кворум.
След това избраният министър-председател предлага своята структура и персонален състав за Министерски съвет, за който се гласува съвкупно и се счита за приет, ако са гласували за него повече от половината присъстващи народни представители.
Честа грешка е да се смята, че мнозинството е абсолютно, то е обикновено.
След успешно проведени гласувания избраният Министерски съвет полага клетва пред Народното събрание.
Успешното провеждане на всички тези процедури води до конституиране на ново редовно правителство, с което се прекратяват окончателно правомощията на правителството в оставка.
Ако обаче процедурата с първия мандат бъде прекъсната или предложението за правителство не събере нужната подкрепа в парламента, се счита, че мандатът е неуспешен и процедурата по формиране продължава към следващата стъпка.
Президентът разполага отново с “разумен срок”, в който да проведе консултации и да връчи втори проучвателен мандат на кандидат за министър-председател от втората по численост парламентарна група. От тук насетне процедурата се повтаря. Кандидатът разполага със седемдневен срок да го върне изпълнен. Внася се предложение от президента в Народното събрание и се провеждат две гласувания. При успешно проведена процедура и гласувания се полага клетва и се счита за избрано редовно правителство.
Ако и вторият мандат бъде неуспешен, се задейства третата стъпка. Президентът вече е конституционно ограничен със срок да връчи трети проучвателен мандат в рамките на една седмица от неуспешния втори проучвателен мандат. В третата стъпка е важно да се запомни, че президентът не е обвързан от това на кого да го връчи. Той е свободен да избере от останалите парламентарни групи, която, от своя страна, излъчва кандидат за министър-председател. Нататък процедурата се повтаря - седем дни да се изпълни мандата; внася се предложение в Народното събрание от президента; гласува се от народните представители. Ако е успешно, се полага клетва пред Народното събрание и Министерският съвет се счита за избран.
Остава най-важният въпрос: Какво се случва, ако и трите опита се окажат неуспешни?
В тази ситуация се приема, че Народното събрание, в настоящия си състав, е неспособно да постигне консенсус по излъчване на редовно правителство и следователно няма как да работи пълноценно. Настъпва парламентарна криза. Затова Конституцията задейства едва тогава механизъм по формиране на служебно правителство.
След неуспешно проведена процедура по избиране на редовно правителство следва разпускане на Народното събрание и назначаване на служебно правителство от президента. Това се осъществява с два президентски указа. С първия президентът разпуска Народното събрание и насрочва дата за провеждане на парламентарни избори. С втория указ се назначава служебно правителство. То замества правителството в оставка и осъществява правомощия дотогава, докато се проведат парламентарни избори и се излъчи редовно правителство.
Заключение
Сложността на обществените отношения - национални и международни, предполага задължението държавата в нито един момент да не остава без изпълнителен орган. Процедурата по формиране на правителство цели именно това. Тя бива затворен цикъл, който се задейства всеки път, когато редовното правителство подаде оставка. Процедурата не е ограничена със строги срокове, но обикновено трае около месец и половина. Важно е да се запомни, че обществените отношения са приоритетни пред политическите кризи.
Автор: Веселин Новков
Студент по право