Когато говорим за съдийската или прокурорската професия, първо трябва да знаем нещо много основно за тях – че те, заедно със следователите, се наричат още и „магистрати”. Това са висши длъжности и всяка една от тях, заедно и поотделно, трябва да спомага законите да бъдат разбирани и прилагани правилно.
Как се става съдия или прокурор?
За да станем съдии или прокурори, трябва най-напред да отговаряме на редица изисквания, подробно описани в закона:
1. да сме завършили специалност „Право”;
2. да сме придобили юридическа правоспособност, т.е. да сме се явили и издържали успешно специален изпит пред Министерство на правосъдието;
3. да сме български граждани;
4. никога да не сме били осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление;
5. да притежаваме необходимите морални и професионални качества - независимост, безпристрастност, справедливост, почтеност, компетентност и така нататък.
Следващата стъпка по пътя към магистратската позиция е да издържим успешно конкурса за младши съдия или младши прокурор, какъвто се организира всяка година от Висшия съдебен съвет на Република България. Той има писмена и устна част, а одобрените кандидати продължават към стъпка 3, а именно – задължително първоначално 9-месечно обучение в Националния институт на правосъдието. В края на обучението отново ни очаква изпит, който също има писмена и устна част, но с практическа насоченост. При успешното полагане и на този последен изпит, Висшият съдебен съвет ни назначава на позицията, за която сме кандидатствали. Така работим като „младши съдия” или „младши прокурор” най-малко 2 години, а щом този срок изтече и не бъде продължен, ставаме „съдия” в районен съд или съответно „прокурор” в районна прокуратура.
Честито! Вече постигнахме мечтаната професионална реализация в нейния най-първоначален етап. Но какво точно работи един съдия или един прокурор, в какво поле на дейност прилага той знанията и уменията си и как това е полезно на обществото?
Съдийската професия
Да започнем със съдията. Той заема тази висша юридическа длъжност, на която е отредено от законодателя да разрешава споровете, достигнали до етапа на съдебен процес (т.е. вече е образувано съдебно дело и спорът се разглежда в съдебна зала). Разбира се, съдията може да прекрати спора още в началото и изобщо да не го разглежда, ако прецени, че не са налице необходимите за образуване на съдебен процес предпоставки, предвидени в закона.
Съдията е този, пред когото двете страни, търсещи разрешение на правния си проблем, се обръщат. Той трябва да се ръководи основно от две неща – от вътрешното си убеждение и от закона. В Конституцията на Република България изрично е регламентирано, че „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер." Това означава, че освен ако е извършил престъпление (например взел е подкпуп), той не може да бъде наказан за това, че е решил спора така, както смята за правилно.
Актът може да бъде обжалван от недоволната страна в процеса в предвиден от закона срок и на предвидени (отново в закона) основания пред по-горестоящия съд, ако смята, че присъдата/решението страда от някакъв порок (например – не е правилно).
Всеки съд е разделен на колегии, като по този начин съдиите се класифицират според делата, които разглеждат. Има наказателни, граждански и търговски колегии. Отделно от тях са административните съдии, които се занимават с обжалването на актовете на изпълнителната власт.
Прокурорът
Прокурорът е друга магистратска длъжност. Неговите задължения обаче значително се различават от тези на съдията. Докато съдията има функцията да ръководи съдебния процес и да реши неговия изход, то прокурорът притежава функцията на обвинител – той, от името на държавата, повдига обвинение пред съда за извършено престъпление и предявява спора за разрешаването му от съда, като от него зависи да докаже:
1. че престъпление има;
2. че е извършено от обвиняемия;
3. че е извършено виновно.
Прокурорът е и органът, който има задължение да следи за спазването на закона от разследващите органи (т.е. преди да се стигне до съд), като им дава указания, които са задължителни и срещу които не могат да възразят. Той може да извършва цялостно разследване по всяко дело. Прокурорът следи за законността както в наказателните, така и в административните дела. В наказателните дела от частен характер обаче (това са тези дела, които са започнали по тъжба на пострадалия – например съседът ме е обидил и ми е счупил носа и аз се обръщам към съда да го осъди) участието на прокурора е възможно, но не е задължително – тогава и обвинението, и доказването на престъплението се осъществяват от пострадалото лице.
За да станем прокурори, предпоставките и етапите са абсолютно същите като при съдиите. Въпреки различията във функциите и ролите, които изпълняват в съдебния процес, те заемат изключително важни длъжности и освен специфични знания и умения, от тях се изискват високи морални качества и опит, който най-убедително добиват в многото и изморителна работа, която вършат.
София Ненкова
юрист