Начини за провеждане на избори и отчитане на изборния резултат
На последните парламентарни избори в България[1] до урните отиват около 54% от имащите право да гласуват. Избирателната активност на президентските избори[2] пък беше около 57%. Активността на гласоподавателите в България е сравнително ниска за Европа. С най-висока избирателна активност обикновено се отличават Холандия, Дания, Швеция, Белгия, както и Турция.
Както стана ясно от статията „Политически плурализъм и избирателно право“, идеята на демократичното гласуване е да отрази в управлението убежденията и интересите на колкото се може повече и различни хора. Затова и е важно хората да гласуват – за да могат да имат представителство в държавната власт. Една от причините за ниската избирателна активност в България е неразбирането на начина, по който се провеждат изборите и референдумите, как точно се отчитат резултатите и какво се случва след изборите, т.е. как се привежда в действие изборът на народа. Поради това и настоящата статия ще изясни най-общо тези въпроси.
Има няколко основни подхода при провеждане на изборите и отчитане на резултатите. Тези подходи се наричат избирателни системи. Изборът на система, може да зависи от политическата традиция в дадената държава и да не остане непроменен поколения наред, в други държави пък този избор може да бъде често променян с цел да се достигне най-доброто за обществото. Например, в България няма утвърдена политическа традиция и това означава, че е сравнително голяма възможността за промени в избирателните системи.
Трите основни избирателни системи са мажоритарна, пропорционална и смесена.
Мажоритарна избирателна система
Името на мажоритарната система произлиза от френската дума majorité — мнозинство. Печели кандидатът, който е получил най-много от подадените в изборния район действителни гласове. Мажоритарната система е единствената възможна изборна система, когато се избира едноличен орган на управление (например президент или кмет). Мажоритарната система се прилага и при парламентарни избори, когато държавата е разделена на такъв брой райони, колкото е броят на местата в парламента и така всеки район излъчва по един депутат. С други думи, мажоритарни избори за парламент означава, че всеки депутат се избира поименно (а не се гласува за партийни листи). Има и други по-рядко приложими варианти на тази система. Исторически в България мажоритарната система се е прилагала в периодите 1880-1912 и 1937-1944.
Решаващо значение за всяка мажоритарна система има образуването на изборните райони — в тях се формира мнозинството, което избира кандидата. Районите могат да са едномандатни и многомандатни. Едномандатни – избира се само един от всички кандидати. Многомандатни – избират се двама или повече от всички кандидати. В повечето действащи системи районите са едномандатни — в парламента се изпраща само един депутат, а се състезават неограничен брой кандидати. Важно изискване тук е изборните едномандатни райони да са равни по население с минимално допустимо от закона отклонение. Това гарантира спазването на принципа на равното избирателно право.[3]
При мажоритарно гласуване с многомандатни райони от всеки район се изпращат в парламента двама или повече депутати.
Основно предимство на мажоритарните системи е това, че се гласува за отделни кандидати - за личности (а не за партии). Налице е връзка между избиратели и избрани. Друго предимство е разбираемостта на избора. При мажоритарния избор крайното решение е по-ясно и по-прозрачно и съответство точно на това, което мнозинството от гласоподавателите са отразили в бюлетините.
От друга страна, най-големият недостатък е, че всички избирателски гласове, които са подадени не за печелившия, а за някой от другите кандидати, не биват отчетени. Тези гласоподаватели остават без свой представител в управлението. На практика често се случва и граждани, които подкрепят един нетолкова популярен кандидат, да дадат гласа си за друг, по-популярен кандидат, тъй като техният фаворит при всички случаи няма изглед да спечели. Проблемът е, че по-популярният кандидат не е фаворита на тези гласоподаватели, неговите възгледи не съответстват в най-голяма степен с техните лични възледи.
Пропорционална избирателна система
При пропорционалната система се прилага принципът на пропорционалността. Основната идея е да бъде отразена волята на възможно повече избиратели. „Пропорция“ означава отношение между две величини. Тук двете величини са подадените избирателски гласове и разпределените съобразно с тях депутатски места. Избраният по пропорционалната система парламент следва да представлява точна картина на политическите пристрастия в обществото. Т.е. процентът от местата, които печели дадена партия или коалиция до голяма степен съответства на процента гласове, които е получила. На практика, ако една партия има 40% от гласовете, то следва 40% от местата в парламента да бъдат отредени за депутати от тази партия.
Поради това някои политически изследователи считат, че този метод на гласуване е по-справедлив от мажоритарния.
Пропорционалната система може да се използва в многомандатни избирателни райони за избиране на колективни органи, но не и на еднолични. Това е логично, защото, когато имаме нужда само един кандидат да бъде избран, взимаме най-високия процент от гласовете, не е необходимо да преценяваме съотношение с останалите подадени гласове с оглед разпределяне на още места.
При пропорционалната система идеята за „всичко или нищо“ е изоставена и по този начин и малките партии с по-малко на брой гласове могат да получат места в парламента. Поради това и наличието на пропорционална система стимулира появата на нови и малки партии.
Пропорционалните избори обаче също имат своите недостатъци. Тук се изгубва личната връзка между избирател и избрани, защото тя е по-скоро между избирателя и партията. Гласоподавателите в такава система не гласуват лично за кандидати, но за определена партия. Партията пък е изготвила предварително списък с кандидати, които имат шанса да влязат в парламента. Възможно решение на този проблем е въвеждането на гласуване с преференции. При него се дава възможност на избирателите не само да гласуват за партийна листа, но и да посочат човек от листата, когото подкрепят най-силно. Ако даден кандидат получи определен брой преференции, той може да се придвижи нагоре в партийната листа.
Друг недостатък е, че пропорционалният вот често довежда до ситуация, в която нито една партия или коалиция не успява да спечели абсолютно мнозинство в парламента. То пък е необходимо, за да се състави правителство и изобщо, за да функционира държавата. Изходът е съставянето на коалиции от партии със сходни възгледи, който да управляват заедно. Освен това, начинът за определяне на броя депутати, които съответстват на процента от гласовете се определя от сложни формули, неразбираеми за повечето гласоподаватели.
Смесени избирателни системи
При смесената система се прилага както принципът на мнозинството, така и принципът на пропорционалността. Нейната цел е да бъдат обединени предимствата на мажоритарната и на пропорционалната системи. Смесените системи се използват за избор само на колективни органи, тъй като, както уточнихме по-горе, когато имаме нужда само един кандидат да бъде избран, взимаме най-високия процент от гласовете и изборът е ясен.
При смесените системи се регистрират както отделни кандидати, така и партийни списъци. Избирателите гласуват и за кандидат, и за листа. Тази система е изключително сложна за разбиране от гласоподавателите и това е основният й недостатък.
Както видяхме, всяка система има както предимства, така и недостатъци. Поради това, всяка държава следва да избере система за провеждане на изборите спрямо нивото на развитие на обществото, настроенията на хората, традициите и политическата история.
Кристияна Любенова
юрист
[1] Избори през март 2017
[2] Избори през ноември 2016
[3] Виж статията „Политически плурализъм и избирателно право“ - https://www.ago-academy.org/statii/политическият-плурализъм-и-изборите