В последните месеци темата за цената на „синьото гориво“ започна да присъства все по-често в медийното пространство и да привлича вниманието на широката общественост. Поради покачващата се цена на природния газ и влиянието – пряко или непряко върху всеки един от нас, решихме да обясним накратко откъде и как идва газът, как се определя цената му и кой го доставя на домакинствата.
Преди да разгледаме в детайли как функционира пазарът на природен газ в България, ще направим някои уточнения, с които по-лесно ще разберете написаното:
Не бива да се бърка природният газ (CNG/LNG) с автогаз (LPG). Природният газ се извлича от земните недра и се използва без допълнителна преработка. Като синоним се използва метан, защото в състава си природният газ е от 92 до 98% съставен именно от газа метан.
Автогазта (втечнен нефтен газ) се извлича при преработката на нефт.
Използвани съкращения:
- БЕХ – Български енергиен холдинг;
- КЕВР – Комисия за енергийно и водно регулиране.
Как се доставя?
Инфраструктурата, тоест тръбите, по които протича природният газ, са собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Това е държавно дружество, което се занимава с поддръжка и изграждане на газовите трасета на национално ниво. Освен това, то е собственик и на газовото хранилище край с. Чирен.
Изключение от горното прави единствено газовата връзка от гр. Комотини, Гърция до Стара Загора. Трасето придоби популярност в медиите като „газовата връзка с Гърция“. Всъщност газова връзка с южната ни съседка има от десетилетия, но новата тръба, която се изгражда в момента, позволява по-голям капацитет и диверсификация на доставките. Тази газова връзка не е собственост на Булгартрансгаз, а на смесено българо-гръцко дружество „Ай Си Джи Би“ АД. То е с напълно равни дялове 50/50 на двете страни.
Традиционните източници на горивото, от които страната ни го внася, са Русия и Азербайджан, откъдето природният газ се доставя изцяло по газопроводи (тръби). Счита се, че това е най-евтиният вариант за транспорт. Възможно е природният газ от газообразно състояние да се привежда в течно състояние и да се транспортира и по вода със специални плавателни съдове. По този начин бихме могли да ползваме природен газ от Северна Америка, Близкия изток или Африка без да имаме газопровод до съответните страни.
Технологично, процесът по привеждане в течно състояние и след това отново в газообразно при разтоварване предполага допълнителни разходи и съответно увеличава крайната цена на продукта. Трябва да се има предвид и факта, че България няма терминал за втечнен природен газ на своите черноморски или дунавски пристанища. За да получим газ от танкер, той трябва да бъде разтоварен на гръцки или турски терминал, след което да влезе в страната чрез газовите връзки (тръбопроводи) със съответните ни съседни страни, като на тях ще се дължат такси за транзит, които също увеличават цената на доставяното гориво.
В населените места, газопреносната инфраструктура се изгражда от частни дружества, след получаване на лиценз за съответната територия. Тези дружества доставят „синьото“ гориво на крайните потребители.
"Булгаргаз" ЕАД е дружество част от Български енергиен холдинг (БЕХ), т.е. 100% собственост на държавата. Според Закона за енергетиката, на територията на страната може да се издаде само 1 лицензия за обществен доставчик на природен газ. Тази лицензия е предоставена на Булгаргаз в срок до 2041г.[1] Едно от основните задължения на тази държавна компания е да осигурява непрекъсната и качествена доставка на природен газ, като няма право да продава на крайните потребители.
Карта на газопреносната мрежа в Република България. Източник: Уебсайт на Булгартрансгаз ЕАД (https://www.bulgartransgaz.bg/pages/network-map-103.html)
Кой може да купува и кой да продава природен газ?
Подобно на пазара на пазара на електрическа енергия, пазарът на природен газ в страната ни се образува от битови потребители (т.е. обикновените граждани, които ползват газ за ежедневните нужди на домакинствата си) и небитови потребители (или иначе казано – бизнесът). И предприятията, и битовите потребители могат да купуват природен газ от лицензирани дружества – крайни снабдители. Тези дружества купуват горивото от Булгаргаз или други търговци.
За дадена община/ територия от няколко общини, може да има само един лицензиран краен снабдител. Лицензиите се издават от КЕВР за срок до 35 години. Една обособена територия за разпределение на природен газ включва не по-малко от 50 хил. клиенти, които могат да бъдат присъединени към прилежащата газоразпределителна мрежа[2]. Обособените територии се определят от Министерски съвет.
Как се определя цената на природния газ?
След като вече уточнихме кой може да ни продава (снабдява) с природен газ, нека разгледаме как се определя цената на горивото.
Природен газ на регулирания пазар купуват топлофикационните дружества и газоразпределителните предприятия (крайни снабдители). Цените на регулирания пазар не се договарят свободно, а се утвърждават от КЕВР по заявление от „Булгаргаз“ ЕАД.[3]
Цената на природния газ, на която държавната ни компания го купува, зависи от различни фактори. На първо място са дългосрочните договори, които гарантират известна предвидимост. Цената по тях обаче също се влияе от пазарната цена на суровината, т.е. поскъпването в момента е неизбежно заради общата картина на европейските пазари. Втечненият природен газ, който предвид ситуацията придобива все по-голямо значение за България, е вид източник, за който страната ни към момента няма сключени дългосрочни договори за доставка.[4] Цената е динамична и освен пазарната цена на суровината, влияние има и цената за транзит от пристанищен терминал до страната ни. За да се стигне изобщо до доставка, трябва да е налице свободен „слот“ на някой от пристанищните терминали в Гърция или Турция.
„Булгаргаз“ ЕАД образува регулираната цена за месеца на доставка на база обвързващите заявки на клиентите по договорите им за доставка. В микса, формиращ регулираната цена на газа, се включват:
всички количества, доставяни от Азербайджан по договора с азербайджанската компания;
всички количества, предвидени за добив от газовото хранилище в с. Чирен;
останалите количества до размера на заявките на клиентите се допълват с количества по договора с руския доставчик*, тъй като този договор предвижда гъвкавост на дневна база и възможност за увеличение, със съответната цена.
* След 24.04.2022г. руският доставчик Газпромекспорт спря доставките на природен газ за България и тази компонента в момента не е актуална. Предстои да се изясни в какви количества и на каква цена ще бъде внасян втечненият природен газ (LNG) от Северна Америка, Африка и Близкия изток.
За да се оформи окончателната цена, към цената на вход на газопреносната мрежа се добавят още две суми:
надценка върху цената на вход - компонент „обществена доставка“ в размер до 2.5% в годишен аспект. Този компонент е предвиден да покрива оперативните разходи на дружеството и да му осигурява печалба;
компонент „задължение към обществото“, който осигурява възвръщаемост на разходите, направени за съхранение на количества в газохранилището в с. Чирен във връзка със задълженията на дружеството по Плана за действие при извънредни ситуации, одобрен от Министъра на енергетиката[5].
Свободен пазар
В последните години, под влиянието на европейските нормативни актове, в България се създадоха условия за свободна търговия на природен газ. Търговски дружества могат да внасят суровината и да я продават на местния пазар без пречки, като от съображения за сигурност се изисква лицензия. Търговците, които осъществят сделки и използват държавните газови трасета дължат такси за пренос на Булгартрансгаз или съответния собственик на тръбата. На теория, природен газ може да се транспортира и по релси, и по шосе, но в нашият регион този тип транспорт се ползва само за кратки разстояния.
В този сегмент цените не се регулират от КЕВР, а се определят спрямо пазарните принципи – търсенето определя цената.
Заключение
Цените на природния газ за България, се влияят от географски, пазарни и политически фактори. Войната в Украйна и съпътстващите я процеси несъмнено покачиха цената на горивото, но тя вървеше нагоре с бързи темпове месеци преди това, заради рязък скок на търсенето и недостатъчно предлагане на пазара. В топлите месеци, до октомври, можем да очакваме сравнителна стабилност и дори лек спад в цената. Важно е в този период, до началото на новия отоплителен сезон, компетентните органи да договорят достатъчни количества на възможно най-ниска цена, за да няма нови шокови поскъпвания посред зима.
Автор: Ангел Митков
Студент по право
Инфографики: Калина Христова
Юрист
[1] Лицензията е предоставена през 2006г., с решение на КЕВР, за срок от 35г. [2] Чл. 43, ал. 5 от Закона за енергетиката [3] Относно формулите за изчисляване и подробна информация вж. Наредба 2/2013г. за регулиране на цените на природния газ. [4] Поне не и публично оповестени. [5] Този план се изготвя задължително съгласно националното и европейското законодателство. В него е разписано какво се случва и кой за какво отговаря в случай на извънредна ситуация, напр. диверсия, тероризъм или пълно прекъсване на доставките. В този план има и включени задължителни обучения.