Партийните субсидии


Наскоро Народното събрание прие на първо четене промени, които целят да намалят годишната субсидия на политическите партии от 11 лв. на 1 лв. на получен глас. В тази статия ще научите какво представлява партийната субсидия, как се определя, защо е толкова важна и много ли са 11 лв. на получен глас.


Кой да финансира партиите – държавата или частни лица?


Субсидиите за политическите партии възникват като алтернатива на набирането на дарения. Целта е партиите да получат финансов гръбнак, който да ги направи независими от различни икономически интереси. С други думи, плащайки партийни субсидии, държавата гарантира, че партиите получават достатъчно пари, за да се издържат, без да се обръщат за финансова помощ към частни лица. В подобен сценарий частните лица могат да диктуват какви да бъдат политиките на партията. Така би се създала предпоставка партиите да управляват в частен, а не в обществен интерес. Това от своя страна може да доведе до политическа корупция.


Първите държави, които въвеждат публично финансиране на политическите партии са Коста Рика и Уругвай. Това се случва през далечната 1954 г. Към днешна дата, субсидирането на политическите партии се е превърнало в своеобразен стандарт за всички демократични общества. Единствените изключения от това правило са САЩ, Швейцария и Индия, където финансирането на партиите се извършва основно чрез дарения и членски внос.


Към днешна дата в България (тъй като промените все още не са приети) субсидията за политическите партии представлява плащане от държавния бюджет към всички политически партии (или коалициите от политически партии), които имат право да получават такава субсидия.


Кога се отпуска партийна субсидия?


Право да получат субсидия имат политическите партии, които:

  • са събрали поне 1 на 100 (1%) от гласовете на последните парламентарни избори или

  • коалициите от политически партии, които са събрали 4 на 100 (4%) от гласовете на последните парламентарни избори.

Размерът на субсидията е 11 лв. годишно за всеки получен глас на последните парламентарни избори. Определя се чрез Закона за държавния бюджет. Размерът на субсидията се изплаща всяка година на четири равни транша.


Други форми на финансиране на политическите партии


Естествено, държавната субсидия не е единственият начин партиите да набират средства. В България освен чрез държавна субсидия, партиите могат да се финансират и по следните начини:

  • чрез приходи от членски внос;

  • чрез дарения и завещания от физически лица;

  • чрез лихви по парични депозити в банки;

  • чрез приходи от ценни книжа;

  • чрез приходи от издателска дейност, авторски права и разпространение на авторски произведения с партийно-пропагандно съдържание.

За някои от тези начини на финансиране съществуват определени ограничения. Така например максималният допустим размер на дарение от физическо лице е 10,000 лв.


Много ли са 11 лв. на глас?


Основната критика срещу субсидиите на партиите в България е, че те са в твърде голям размер. Тяхното намаляване на един лев на глас вече беше обект на референдум през 2017 г. Тогава обаче предложението не събра необходимия брой гласоподаватели, за да се превърне в задължително за Народното събрание.

С предложените изменения относно размерите на партийните субсидии като основен аргумент се изтъква спестяването на средства от държавния бюджет. В мотивите към законопроекта е посочено конкретно число – 14,6 млн. лв., което ще бъде спестено на данъкоплатците.


В действителност, преглед на размера на субсидиите в останалите европейски държави показва, че техният размер варира значително. България е сред държавите с относително висок годишен размер на партийната субсидия (виж графиката).



Източник: „Политики за партийни субсидии за партии, които имат между 1 и 4 % вот в рамките на страните от ЕС“, проф. д-р Ганета Минкова, http://students.parliament.bg/203-политики-за-партийни-субсидии-за-пар/



Аргумент срещу измененията е, че по този начин ще се създадат предпоставки за политическа корупция. От друга страна, България и сега е считана за една от най-корумпираните държави в Европейския съюз. Страната ни в момента заема 77-мо място в Индекса за усещане за корупция на Трансперънси интернешънъл.[1] Това е най-ниската позиция сред страните от Европейския съюз.


Също така, предложените изменения касаят единствено Закона за държавния бюджет, в който се определя единствено техния размер. Не се предвиждат изменения в Закона за политическите партии, които например да разширят начините за набиране на средства от партиите. Така им се отнема един от основните методи за финансиране, но не се създава негова алтернатива.


Не на последно място, подобни изменения биха могли да имат негативен ефект върху по-малките партии и коалиции. Те изначало имат по-малко избиратели от водещите политически партии. Това ги прави силно зависими от държавната субсидия, защото възможностите им за набиране на средства чрез членски внос или дарения са ограничени. С намаляването на партийните субсидии до символични размери, малките партии са заплашени да срещнат сериозни трудности в дейността си.


При всички положения обаче, освен по-ниските партийни бюджети, всякакви други последици от изменението е трудно да бъдат предвидени. Дали едно подобно решение в действителност ще навреди на демокрацията в България или напротив – ще лиши държавния бюджет от ненужни разходи е въпрос, който ще намери отговора си във времето.


Александър Терзиев

юрист


[1] https://www.transparency.org/cpi2018

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017