През последния месец една от най- нашумелите теми, която притеснява голяма част от българските граждани, е изтичането на огромен масив от лични данни от Националната агенция по приходите - държавен орган, който трябва да съхранява тези данни, за да извършва дейността си. Тази новина предизвика сериозни опасения у голяма част от хората, но въпреки това в суматохата остават неизяснени доста неща- например защо всъщност е притеснително ЕГН-то ти да се появи в публичното пространство.
Какво представляват личните данни и защо всъщност са лични?
За да отговорим на този въпрос, на първо място трябва да уточним какво точно означава терминът „лични данни“. Според най-новия Европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), те представляват информация, чрез която може да се идентифицира едно живо физическо лице. Лични данни са например име и фамилия, номер на лична карта, ЕГН и т.н. Съгласно този регламент, Националната агенция по приходите има задължението да съхранява личните данни на гражданите само за целите, за които са ѝ предоставени и да предприема ефикасни мерки за контрол и сигурност, така че да не се стига до ситуации на оповестяване на въпросната информация.
Евентуални злоупотреби с личните данни
Запазването на поверителността на тази информация е от значение именно защото чрез тях може да се установи самоличността на един човек и да се стигне до сериозни злоупотреби с правата му. Например, ако изтеклата информация за декларираните доходи на определени хора достигне до човек с престъпни намерения, това би могло да повлияе на решението му да се опита да извърши измама спрямо тях. С други думи, изтеклата в интернет информация относно доходите на едно лице може да послужи за ориентир относно това срещу кои лица да се извърши измама, кражба и т.н. Напълно възможно е някой, който разполага с тази информация да изготви пълномощно или да сключи договор от твое име, с което да те обремени с всякакви последващи задължения.
Дори когато не говорим за толкова лоши сценарии, остава възможността човек, различен от вас да прави справки в държавните институции относно всякакви обстоятелства, които ви касаят пряко - само като им предостави изтеклата ви личната информация. Всичко това поставя допълнително напрежение върху работата на държавата, защото тя също трябва да полага двойно повече усилия, така че да бъде сигурна, че постъпва искане от правилния човек, а не от потенциален нарушител.
След дъжд качулка- как все пак можем да защитим правата си
След като първоначалната вълна от възмущение затихна и стана ясно, че така или иначе данните на много хора вече не представляват поверителна информация, все повече хора се интересуват как могат да получат обезщетение. Най-важното в случая е, че за да бъдем обезщетени, независимо от реда, по който търсим това, трябва да докажем, че сме увредени – да посочим конкретни вреди, които са ни причинени и връзката им с изтичането на личните данни. В действащите закони са предвидени няколко варианта за това как може да се постъпи.
Един от начините е чрез предявяването на т.нар. колективен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс - той може да се предяви от името на всички лица, увредени от оповестяването на личните данни. Ако бъде уважен от съда, ще се приеме по безспорен начин, че са засегнати права на тези лица и НАП като нарушител може да бъде принудена да вземе мерки за поправянето на последиците или да заплати компенсация. Когато има дело, образувано по колективен иск, той се разгласява публично, като това се прави с идеята по-голяма част от пострадалите да узнаят за него и да се присъдинят в предвидените в закона срокове. Ползата от този механизъм за защита е, че всеки увреден може да се позове на съдебното решение самостоятелно, дори да не е участвал лично в делото.
Друг вариант за действие е да се подаде жалба пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Тя е държавен орган, който има задължението да контролира дали се спазват правилата в тази сфера. Ако жалбата бъде уважена, Комисията може да наложи санкция на НАП за извършеното нарушение- която по всяка вероятност ще е в доста големи размери. Въпреки това, в рамките на производството не може да се стигне до заплащането на обезщетение на увреденото лице. За да получи такава, то трябва да се обърне към съда. Особеното тук е, че когато някой вече е подал жалба пред КЗЛД, не може едновременно с това да се води отделно дело пред съд за същото нарушение. Затова когато някой реши да защити правата си по съдебен ред, трябва да поиска от Комисията да му издаде удостоверение, в което да пише, че пред нея няма висящ спор за същото нещо.
В Общия европейски регламент за защита на личните данни (GDPR) също е предвидена възможност за потърпевшите да предявят иск срещу НАП. Както споменахме по-горе, съгласно на регламента държавните органи имат задължение да вземат необходимите мерки за запазване на сигурността и поверителността на личните данни, поради което в процеса те ще трябва да докажат, че са направили това. Дори наистина да се окаже вярно, че причината за изтичането на личните данни са извършени кибер-престъпления чрез хакерски атаки, това няма да освободи приходния орган от отговорност.
В българското законодателство е уредена възможността за предявяването на още един иск - за незаконни и очевидно противоречащи на правото на Европейския съюз действия, или както в случая- по-скоро бездействия, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В закона се казва, че за неуредените въпроси се прилага Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тук държавният орган може да бъде осъден да обезщети пострадалите дори вредите да не са причинени виновно от компетентните длъжностни лица, които са служители на този орган. Това е много важно за евентуалните искове, защото НАП няма как да се измъкне от отговорност поради невиновно поведение.
Заключение
Изтичането на масив от лични данни крие редица опасности за всяко едно лице, чиито данни са оповестени публично. Съществуващите закони предлагат много възможности, чрез които увредените от ситуацията да бъдат адекватно компенсирани за претърпените щети. Оттам нататък от съответните държавни органи зависи да подходят коректно и да преценят внимателно какви точно са вредите за всеки конкретен случай, така че делото да приключи по възможно най-справедливия начин.
Александра Александрова
студент по право
