След статиите ни относно некачественото строителство, строителния процес и строителството на концесия, идва време и за третата и последна статия от поредицата ни, посветена на строителството. В нея ще разгледаме как се осъществява строителният контрол.
Строителството невинаги се извършва съгласно правилата на закона, което може да доведе не само до неприятни ситуации, но и до резултати, застрашаващи околната среда и здравето на хората. В случай че това строителство е възложено от държавата или общината, освен всички други негативни аспекти, трябва да се има предвид, че то е финансирано с публични средства и именно затова е важно да се следи и контролира дали всяко строителство се извършва при спазване на съответните правила.
Кой може да осъществява строителен контрол?
Практически неосъществимо е да мислим, че целият строителен контрол на цялата територия на страната се осъществява само и единствено от държавата. Вярно е, че това е нейно задължение, но е вярно също и че с оглед на обема на едновременното строителство, което се осъществява на територията на страната, не е възможно да се осъществява едновременен и същевременно с това еднакво ефективен контрол. Затова е предвидено качественото изпълнение, оценяването на риска, проверката на доставените строителни материали, както и контролът върху строителството да се осъществява от консултанти.
Консултантът е търговец (най-често търговско дружество), т.е. частно лице, различно от държавата, което притежава лицензия за осъществяване на контрол на строежи от трета до шеста категория (освен ако им е изрично разрешено да осъществяват контрол и по отношение на строежите от първа и втора категория). Лицензът е издава от Началника на ДНСК или от оправомощено от него друго длъжностно лице по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Разбира се, консултантите трябва да отговарят на определени изисквания, за да получат лиценз за осъществяване на такава дейност, като някои от тях са: разполагане с висококвалифициран персонал с доказан професионален опит и технически компетентности, кандидатът да не е допускал или извършвал системни нарушения на закона, както и членовете на управленския орган на кандидата да имат образователна степен „магистър“, с най-малко 5 години стаж в специалността.
С оглед на казаното можем да заключим, че невинаги осъщественото некачествено строителство или по-лошо – незаконното строителство, са по вина на държавните органи по строителния контрол. Нерядко нередностите произтичат именно от лицензирани консултанти, които виновно затварят очите си за тях.
Категории на строежите
На първо място следва да се отбележи, че контролният орган може да е различен, в зависимост от това каква категория е строежът. Категориите са следните:
първа категория – автомагистрали, скоростни пътища, строежи, криещи опасност от взрив и др.;
втора категория – пътища от по-нисък клас, както и първостепенна улична мрежа, съоръжения за третиране на отпадъци и др.;
трета категория – общински пътища, елементи на техническата инфраструктура (електропроводи, трафопостове и др.), производствени сгради и др.;
четвърта категория – частни пътища, жилищни и смесени сгради, съоръжения на електронни съобщителни мрежи и др.;
пета категория – жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, вилни съоръжения, производствени сгради с капацитет до 50 работни места, реконструкции, преустройства и др.;
шеста категория – временни строежи.
По отношение на строежите от първа до трета категория включително, контролът се осъществява от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и съответните длъжностни лица към нея. За всички останали категории контролът се осъществява от кмета на общината или на съответния район (за градовете, които имат райониране[1]).
Контрол от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК)
Контролът, който се осъществява от съответните органи, има различни направления. Така например ДНСК и длъжностните лица към нея имат възможността при констатиране на някое от обстоятелствата, които се посочиха по-горе (липса на строителни книжа, разрешение за строеж, отклонения в плановете и др.) да спрат строежа, а когато обектът се експлоатира или е въведен незаконосъобразно в експлоатация, да забранят достъпа до него, да наредят събарянето му (за сметка на собственика), да извършват проверки, да обследват аварии и т.н.
Също така могат да разпоредят спиране на газо- водо- и топлоснабдяването (ако има такова), да дадат задължителни указания за отстраняване на съответните нередности (и ако това бъде направено в указания от ДНСК срок, може да се разреши отново използването на обекта) и т.н.
Трябва да се спомене, че ДНСК има правомощието да констатира нарушения по отношение на издаването на строителни книжа, без значение от коя категория е обектът, както и да установява всякакви други нарушения, свързани със строителството, отново без значение от категорията на строежа.
Дирекцията издава заповеди, с които задължава собствениците на незаконосъобразни строежи да поправят нередността, като в случай на неизпълнение на съответната заповед може да се започне принудително изпълнение срещу съответното лице, изразяващо се в налагане на глоби и други санкции.
Всички актове, които ДНСК издава по отношение на строежите, могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица по съдебен ред.
Контрол от страна на кмета
По отношение на останалите категории строежи контролът се осъществява от кмета на общината или района. Неговите правомощия са сходни на изброените вече по-горе във връзка с правомощията на ДНСК.
Задължения на собствениците на сгради
Собствениците на сградите имат задължение да ги поддържат в състояние, което да не застрашава по никакъв начин здравето и живота било то на живущите, било то на всички останали, без значение от вида на обекта. Когато това не се спазва, всяко заинтересовано лице може да сигнализира на кмета на общината, респективно района, като кметът или упълномощено от него длъжностно лице, или специално създадена комисия, проверява дали са налице основанията и по подобие на ДНСК може да издаде заповед, с която да задължи собственика на обекта да отстрани нередността. При неизпълнение на тази заповед може да започне принудително производство, изразяващо се в налагане на глоби и различни санкции, които да накарат собственика да предприеме съответните мерки.
Заключение
В заключение следва да се отбележи, че изискванията и процедурите, които стоят зад изграждането например на една обикновена жилищна сграда, са по-многобройни, отколкото голяма част от гражданите предполагат, но това не означава, че за всяка от тях няма контролен механизъм, който да им въздейства. Както се посочи, държавата и общините имат достатъчно средства, чрез които могат да въздействат и да следят за спазването на установените със закон изисквания. В областта на частното строителство, лицата, които възнамеряват да построят определена сграда на частна земя, имат не по-малко ефективни законови механизми, с които могат да защитят правата си в случай на неизпълнение.
В ролята ни на граждани сме длъжни да следим за правилното застрояване на земите и да помагаме за превенцията на незаконното или некачественото строителство. Разбира се, първата стъпка преди всичко това е да се запознаем с правилата.
Автор: Никола Драшков
студент по право
[1] Това са градовете София, Пловдив и Варна, за които изрично е предвидено със закон, че подлежат на райониране.