Европейският парламент (ЕП), наред с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, е сред органите на Европейския съюз, за които най-често чуваме в новините. Тъй като съвсем скоро предстоят избори за евродепутати, важно е да се запознаем по-отблизо с това каква е тяхната роля и какви са функциите на ЕП.

Евродепутатите
Европейският парламент е съставен от 751 евродепутати, избирани чрез преки избори във всяка от държавите членки. Всяка държава излъчва различен брой евродепутати, като броят им е относително пропорционален на броя на гражданите на съответната държава. Така например гражданите на Германия ще избират общо 96 евродепутати, а тези на Малта, Люксембург, Кипър и Естония – едва по 6. В България кандидатите на предстоящите избори ще се борят за 17 депутатски места.
Обикновено изборите за Европейския парламент в отделните държави членки протичат по начин, близък с този за изборите за национални парламенти. Такъв е случаят и с България. Българските евродепутати ще бъдат избирани по пропорционалната избирателна система, в която депутатските места ще бъдат разпределени между отделните участници, съобразно получения от тях общ резултат на изборите. За разлика от обикновените парламентарни избори, където една партия трябва да получи поне четири процента от гласовете, за да класира свой депутат в Народното събрание, то за Европейския парламент прагът е 5,88%.
Макар зад кандидатурите им да застават български партии, то веднъж станали евродепутати, кандидатите за такива няма да се присъединят към например българския вариант на излъчилата ги партия в Eвропарламента. Напротив, те са свободни да станат членове на тази парламентарна група в Европейския парламент, която е най-близка до техните убеждения. Въпреки това, избраните от България евродепутати обикновено стават членове на тази парламентарна група в Европейския парламент, която е най-близка до убежденията на излъчилата ги българска партия.
Така например евродепутатите с дясноцентристки възгледи се очаква да станат членове на парламентарната група на Европейската народна партия, докато евродепутатите, подкрепящи леви политики най-вероятно ще се присъединят към Партията на европейските социалисти.
Веднъж станали част от Европейския парламент, евродепутатите не са длъжни да отстояват националните интереси на излъчилата ги държава, макар да са свободни да го правят. Пример за това можем да видим в случая, когато наскоро българските евродепутати, въпреки принадлежността си към различни политически сили в Европарламента, се обединиха в усилията си, за да отстояват интересите на българските превозвачи.
Какво точно прави Европейският парламент?
1. Европейско законодателство: На първо място, както всеки един национален парламент, ЕП също е законодателен орган – той има важна роля за приемането на европейското законодателство (регламенти и директиви). Съществува обаче една немалка разлика между европейския и националните парламенти - евродепутатите, както и ЕП в цялост, не притежават правото на законодателна инициатива. То се изразява във възможността на даден орган на власт да предложи гласуването на един бъдещ закон. В България право на законодателна инициатива имат Министерски съвет и всеки народен представител в Народното събрание, като законопроектите се приемат чрез гласуване в Народното събрание.
В системата на органите на Европейския съюз, правото на законодателна инициатива принадлежи единствено на Европейската комисия. Европейският парламент обаче може да предложи на Комисията да направи предложение за приемането на закон (регламент или директива), ако счете, че такъв би бил необходим в правото на Европейския съюз. Това става по инициатива на мнозинството от депутатите в Европейския парламент.
След като Комисията направи законодателно предложение, то бива разглеждано последователно от Европейския парламент и Съвета на европейския съюз. Последният е съставен от ръководителя на изпълнителната власт на всяка държава членка. Разглеждането става в рамките на няколко сесии, в които могат да се внасят изменения към предложението на Европейската комисия. Крайното решение дали предложението на Комисията ще стане част от законодателството на Европейския съюз принадлежи на Съвета. Щом това се случи, съответният законодателен акт следва да бъде прилаган от всяка държава членка. На практика, крайната позиция на Съвета винаги е съответствала на предложенията, одобрявани преди това от парламента.
Източник: http://www.europarl.europa.eu/about-parliament/bg/powers-and-procedures/legislative-powers
2. Назначава Европейската комисия: Едно от най-важните правомощия на Европейския парламент е да одобрява и освобождава Европейската комисия. Тя представлява орган с изпълнителни функции, подобно на българския Министерски съвет. Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията, с което да я освободи от длъжност. Отделните членове на комисията, наричани еврокомисари, се предлагат от отделните държави членки, но подлежат на изслушване пред парламента. Понастоящем действащият еврокомисар, предложен от България, е Мария Габриел, която е с ресор „Цифрова икономика и цифрово общество“.
3. Бюджет на ЕС: Европейският парламент заема важна роля и при приемането на бюджета на Европейския съюз. В този бюджет влизат както чисто административните разходи на институциите на Съюза, така и разпределението на средствата по европейските фондове. Чрез тази процедура се определя размерът на финансирането, което получава и България по различните оперативни програми. Проектобюджетът на Съюза се предлага от Европейската комисия, и подлежи на процедура по съгласуване между Европейския парламент и Съвета, подобно на законодателната процедура.
4. Отношения с държави извън ЕС: Нерядко евродепутатите пътуват в държави извън Европейския съюз, за да посредничат при уреждането на конфликти или да присъстват като независими наблюдатели по време на избори в различни държави. Често поемат и инициативи свързани със защитата правата на човека в други държави.
Заключение
Всичко написано по-горе сочи, че Европейският парламент е централен орган за Европейския съюз. Той играе ключова роля при формирането на политиките на Съюза, а също така има сериозно влияние в самите държави членки. Законодателните актове, в чието приемане той активно участва, пораждат действие в държавите членки (регламентите се прилагат пряко, а директивите трябва задължително да доведат до промени в националното законодателство, които да го приведат в съответствие с тях). Евродепутатите са ключов играч и при определянето на бюджета на ЕС, а често влиянието на техните инициативи напуска границите на Стария континент. Именно затова е важно всеки от нас да гласува на изборите за Европейски парламент - така ние влияем не само върху вътрешните за Съюза политики, но и върху отношенията с трети за ЕС държави.
Александър Терзиев
юрист
