Корупцията

Updated: Apr 29, 2019


Безспорно една от най-обсъжданите теми в медийното пространство напоследък е закупуването на недвижими имоти на съмнително ниски цени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Бумът от тези новини привлече общественото внимание, а с тази статия ще се опитаме да опишем накратко как правото възприема подобни събития.


Подкуп?


Когато си говорим за корупция, първото престъпление, което ни идва наум, е подкупът[1]. Важното при него е, че не е необходимо длъжностното лице непременно да е получило някаква облага – достатъчно е да е поискало такава или да е приело получаването ѝ за в бъдеще.


Макар с оглед на нашумелите напоследък в обществото събития да оставаме с впечатлението, че подкуп може да бъде даден единствено в парична форма (например отстъпка от цената на апартамент), важно е да отбележим, че не е нужно облагата непременно да бъде под формата на пари – подкуп има и когато, за да наруши служебните си задължения, лицето е получило „подарък“ под формата на скъп часовник например. Възможно е дори облагата да се изразява не в конкретен предмет, а в някаква услуга. Такъв би бил случаят, в който лицето, даващо подкупа, обещае фирмата, на която той е управител, да извърши „безплатен“ ремонт на жилището на длъжностното лице.



Не е и нужно самият държавен служител да е пряко облагодетелстван от облагата, стига той да е приел да извърши нарушение, ако тя бъде предоставена другиму, например на негов приятел или роднина.


Престъпление, разбира се, е не само получаването или приемането на обещание за получаване на облага, но и даването или предлагането на такава. С други думи и даващият, и получаващият подкупа извършват престъпления.[2]


Корупция?


Корупция е налице, когато едно лице, заемащо висша публична длъжност, злоупотребява с полагащата му се власт с цел да излвече облага за себе си или за другиго, като нарушава или не изпълнява служебните си задължения.


Лесно може да си проличи кога едно лице разполага с имущество, което не отговаря на доходите му. Когато един държавен служител се появи на работа в лъскава кола или със скъп часовник на ръката, или когато си закупи огромен апартамент, логично всеки би си задал въпроса: „откъде има пари за това?“. Законът предвижда мерки, които да предотвратяват реализирането на подобни сценарии. Една от тези мерки се изразява в задължението на заемащите висши длъжности да декларират ежегодно притежаваното от тях имущество и средствата, с които то е придобито. Въпросните декларации са публично достъпни.


Когато декларация не е подадена или в случай, че са декларирани неверни данни, лицето следва да бъде санкционирано. Разбира се, ако се докаже, че дадено имущество е придобито по престъпен начин, санкцията ще е изтърпяване на наказание за престъпление, което в повечето случаи означава лишаване от свобода.


Конфликт на интереси


Говорейки за настоящата тема, няма как да не обърнем внимание и на още един въпрос – конфликтът на интереси. Такъв е налице винаги, щом някакъв частен интерес на длъжностното лице може да повлияе върху безпристрастното изпълнение на служебните му задължения. Такъв частен интерес е налице, например, когато длъжностно лице трябва да вземе решение, свързано със свой роднина или приятел. Няма как да очакваме това решение да бъде справедливо и лишено от предубеждение. В подобни ситуации е важно конфликтът на интереси да бъде публично обявен от държавния служител, а често се налага и длъжностното лице да отстъпи (да направи отвод) и решение по казуса да се вземе от някой, който би го направил безпристрастно.




Конфликтът на интереси сам по себе си не представлява престъпление, но може да бъде както предпоставка за такова, така и да доведе до други видове нарушение (водещи до административнонаказателна, имуществена или дисциплинарна отговорност на длъжностното лице).


Избягване на данъци?


Във връзка с нашумелите събития, интерес буди и въпросът в какво точно се изразява разликата между данъчната оценка на един имот и неговата пазарна цена, респективно има ли значение коя от двете суми е вписана в документа за собственост върху него.


Данъчната оценка се издава от НАП, докато пазарната цена е оценка, която се формира от експерти - професионалисти, които добре познават пазара на недвижимата собственост и са запознати с това каква е реалната стойност на даден имот.


Винаги при придобиване на имот трябва да се заплатят местни данъци и такси, чиито размери зависят от цената, за която той е закупен. От нея ще зависят и нотариалните такси, които страните ще платят при сключване на сделката, както и таксата за вписване на прехвърлянето на имота в Имотния регистър. Данъчната оценка обичайно е по-ниска от пазарната цена, затова често в документите като цена на недвижимуто имущество се записва данъчната му оценка - за да се заплатят по-ниски данъци и такси (защото ако се запише по-висока пазарната цена, дължимите данъци и такси биха били значително по-високи).


Понастоящем не съществува изрична разпоредба, която да забранява сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот на цена, равна на данъчната му оценка. Подобни действия обаче будят сериозни съмнения относно нравствените качества и морала на държавните служители, които ги извършват. Данъците и таксите, които се заплащат в гореописаните ситуации, представляват доход в държавния бюджет. Парадоксално е държавни служители – хората, които са в ядрото на самата държава, да спестяват сигурен доход на същата тази държава. Погледнато отстрани, сякаш държавата е ощетена от служителите си (тъй като те действат в свой интерес, а не в неин).


Редно е да отбележим и още една възможност – в нотариалния акт за прехвърлянето на имота да е вписана по-ниската цена (данъчната оценка), но в действителност „под масата“ да е платена пазарната цена (без това да е отразено в какъвто и да е документ). По този начин отново биха се избегнали по-високи данъци и такси. Това обаче според Наказателния кодекс представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода[3].


Заключение


Когато една личност заема висок държавен пост, сключването на сделки на видимо по-изгодни условия от тези за другите граждани винаги буди основателен повод за съмнение в мотивите, подтикнали другата страна да се съгласи с тях или да ги предложи. Нека обаче не забравяме, че престъпление е налице тогава, когато съдът се произнесе с осъдителна присъда.


Александра Александрова и Николай Недялков

студенти по право



[1] Престъплението подкуп е уредено в чл. 301 и сл. от Наказателния кодекс.


[2] Наказателният кодекс на Република България предвижда много други длъжностни престъпления – длъжностно присвояване (чл. 201 НК), безстопанственост (чл. 219 НК), „общо длъжностно престъпление" (чл. 282 НК). С настоящата статия не целим изчерпателен анализ на въпросните длъжностни престъпления и именно затова е разгледано единствено най-актуалното от тях – подкупът.


[3] Избягването на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери е уредено като престъпление в чл. 255 от Наказателния кодекс.

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017