Брекзит за начинаещи (част 2)

Updated: Feb 28, 2019


В първата част на статията ни относно Брекзит разгледахме въпроса за това как се стигна до това Великобритания да започне процедура по напускане на Европейския съюз. Както споменахме, евентуалното напускане на Съюза ще се отрази на редица обществени отношения. За да се сведат до минимум негативните последици за гражданите и бизнеса, Европейският съюз от една страна и Обединеното кралство от друга, в продължение на две години опитват да се споразумеят относно редица въпроси, касаещи отношенията между тях след като напускането стане факт. Част от тези въпроси са:


  • правата на имигрантите от и в Обединеното Кралство (пребиваването и работата на чужденци във Великобритания, както и на великобританци в ЕС);

  • статутът на сухоземната граница между Република Ирландия и Северна Ирландия, която е част от Обединеното Кралство;

  • уреждането на финансовите отношения;

  • бъдещият митнически режим и бизнес взаимоотношенията между ЕС и Великобритания.

В тази статия ще разгледаме тези въпроси, но е редно да отбележим, че ефектите от Брекзит няма да се ограничат само до това, което сме описали тук. Целият процес и последиците му са твърде сложни, за да бъдат описани в кратък текст като този.


Финансовите отношения


Въпросът за финансовите отношения изглежда все по-ясен, след като в крайна сметка британците се съгласиха да покрият разходите по напускането си и другите висящи задължения към ЕС[1]. Всички разходи възлизат на около 39 милиарда паунда.


Границата между Република Ирландия и Великобритания



Въпросът за границата между Република Ирландия и Великобритания представлява основен проблем, тъй като Северна Ирландия е част от Обединеното кралство, а Република Ирландия – не. В миналото границата между двете държави е била причина за множество кризи, разгорещени дискусии и компромиси. В крайна сметка, фактът, че Ирландия и Великобритания са държави – членки на ЕС допринася за отварянето на границата между тях – понастоящем между двете държави няма гранично-пропускателни пунктове (ГКПП) и преминаването между тях става свободно. Границата обаче е отново на дневен ред. При евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, Ирландия трябва да затвори границите си с Кралството.


Това означава, че ще трябва да се въведе пропускателен режим, защото границата между Ирландия и Великобритания ще се превърне във външна граница за ЕС. Подобно на България.Излизането от Европейския съюз е съпроводено и с излизане от единната пазарна зона. Старите граници с бариери и контролно-пропускателни пунктове следва отново да се върнат. Това, разбира се, би се случило при липса на споразумение.


Как ще се пътува между ЕС и Великобритания след Брекзит?



По въпроса с имигрантите също възникват много практически неясноти, но до момента политиците в Европа уверяват, че легалните имигранти - както британците, пребиваващи в ЕС, така и европейците, пребиваващи в Обединеното Кралство, няма да пострадат от Брекзит и ще запазят правото си да живеят и работят там, където са се установили. Това, разбира се, не означава, че след Брекзит ще можем да продължим свободно да пътуваме през границата само с личните си карти. Тъй като Великобритания след Брекзит няма да бъде държава – членка на ЕС, гражданите ѝ няма да разполагат със свободите на движение, с които разполагаме ние в качеството ни на граждани на Съюза. Поради същата причина и гражданите на ЕС няма да разполагат със свобода на придвижване и работа във Великобритания. Важно е да отбележим, че процедурата по сдобиване с разрешение за работа за граждани на ЕС във Великобритания ще бъде усложнена (същото важи и за граждани на Великобритания в ЕС).


Въпросът, свързан с движението на хора между ЕС и Великобритания, все още не е разрешен със сигурност – не се знае как ще се пътува между тези дестинации след Брекзит. Възможно е да бъде въведен по-стриктен режим на преминаване. Най-вероятно за и от Великобритания ще се пътува като за или от държава, която не е членка на ЕС. Това означава, че може би ще са ни нужни паспорти (в момента можем да пътуваме единствено с лична карта, тъй като гражданите на ЕС имат свобода на движение в рамките на Съюза), съществува дори вероятност за въвеждане на визов режим (т.е. на чужденците да са необходими визи, за да влязат във Великобритания, а на великобританците – за да влязат в ЕС). При евентуално договаряне между ЕС и Острова съществува вероятност и за въвеждане на олекотен режим за пътуване – да се пътува без виза, с паспорт или лична карта, като престоят ни във Великобритания да може да продължи до 90 дни (след което да е нужно разрешение за пребиваване, за да останем там). Разбира се, все още няма решение по този въпрос и всичко, описано по-горе, са просто възможни хипотези.

Ами бизнеса и работещите хора?


От друга страна, Брекзит несъмнено ще засегне и бизнеса – както този на Острова, така и този в целия Европейски съюз. Както всички знаем, Европейският съюз е митнически съюз – търговията в него е свободна. Това означава, че всеки може да предлага стоки и услуги от една държава членка в друга без да плаща мита и такси поради това, че дейността му е презгранична. С напускането на Европейския съюз, Великобритания ще спре да бъде част от този митнически съюз. Поради тази причина, при липса на споразумение, всички стоки влизащи в ЕС от Великобритания трябва да бъдат облагани с мита (същото важи и за стоките, влизащи във Великобритания от ЕС). Това несъмнено би повишило цените на въпросните стоки и услуги и би засегнало всеки един от нас (като потребители).


Именно това е и причината в момента множество корпорации да напускат Острова, установявайки се в други държави членки (като например Франция, Белгия и Холандия). Това масово напускане на компании несъмнено ще се отрази върху безработицата във Великобритания, тъй като поради изнасянето им вън от Острова, много хора ще загубят работата си.


Споразумението


В действителност времето, предвидено в Договора за Лисабон – а именно две години, е крайно недостатъчно, за да се организира едно толкова мащабно политическо действие, каквото е напускането на държава - членка на ЕС. Въпреки кратките срокове и невъзможността да се предвидят с точност последиците на Брекзит, представителите на Съюза и на Великобритания успяха да постигнат споразумение относно последиците на напускането.


Това споразумение обаче следваше да бъде одобрено и от парламента във Великобритания. На 15 януари 2019 г. народните представители във Великобритания се произнесоха „против“ споразумението с шокиращо мнозинство - само 202 депутати се съгласиха на предложената сделка, докато 432 казаха „не“ и така гласуването остана в историята, отбелязвайки силната непопулярност на споразумението[2]. С други думи, на практика споразумение все още не е постигнато. Това създава реалната опасност на 29 март 2019 г. (когато изтича двугодишният срок, след който Великобритания ще се счита за напуснала ЕС) да няма никакви договорености между ЕС и Великобритания – нито относно границите на Великобритания, нито относно живеещите в нея чужденци, нито относно живеещите в ЕС великобританци, нито относно митническия режим и търговията между ЕС и Великобритания. Именно затова и на много места такъв сценарий се нарича „твърд“ Брекзит – „твърд“, защото няма да има преходен период, а след 29 март 2019 г. правото на ЕС изведнъж ще спре да се прилага във Великобритания, което би причинило хаос на много нива в обществото.


Оттук нататък се откриват нови въпроси и предизвикателства пред политиците в Европа. Дали изобщо ще се стигне до споразумение или Великобритания ще напусне ЕС в хаос? Дали останалите европейски държави ще дадат шанс за ново споразумение, удължавайки единодушно 2-годишния срок за споразумение? Това няма как да знаем, тъй като е изключително сложен и непредвидим въпрос. От друга страна, има как да знаем нещо много по-просто, а и по-важно за нас – хората, които нямаме достъп до вземането на големите решения – нека просто научим отговора на така упорито задавания от британците въпрос „Какво е Брекзит?“.


Кристияна Любенова

юрист



Прочетете първата част от статията "Брекзит за начинаещи" (натиснете върху връзката за препращане)


[1] Brexit (REVIEWED BY WILL KENTON) https://www.investopedia.com/terms/b/brexit.asp


[2] The non-Brits' guide to Brexit (because it affects you too) (By Doug Criss, CNN) https://edition.cnn.com/2018/11/17/uk/non-brits-guide-to-brexit-update-gbr-trnd-intl/index.html

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017