България е член на много международни организации, всяка от които е специализирана в определена сфера - политическо сътрудничество, икономическо развитие, сигурност, права на човека, статистика, образование, земеделие и много други. Не е трудно да се досетим, че политическото сътрудничество, икономическото развитие и сигурността се нареждат сред най-важните приоритети, които всяка държава се стреми да постигне.
С оглед на постигане на положително развитие във връзка с тези приоритети, две от международните организации, в които България членува имат особено силно влияние - Европейският съюз и НАТО. Именно с тях се свързва и идеята за “евроатлантическа интеграция” - членството в ЕС и НАТО цели постигане на икономическо, политическо и военно обединение със страните от Западния свят (в това число и всички европейски държави, сред които и България).
НАТО е една от най-важните международни организации, основана с цел гарантиране на свободата и сигурността на своите държави членки чрез политически и военни средства. Въпреки важността на организацията, като че ли тя по-често само се споменава, без да се навлиза в особени детайли. Целта на настоящата статия е да научим повече за историята на създаването на НАТО, основните му принципи и структура на функциониране, както и защо е важно членството на България в него. Днес страните членки на НАТО са 30 на брой. Това включва САЩ и Канада, почти всички страни от Европейския съюз, както и някои страни от Западните Балкани. България е член на НАТО от 2004 г., а най-новата държава-членка е Северна Македония, която се присъедини през 2020 г.
История на НАТО
Да започнем от името на организацията - вероятно се чудите какво означава съкращението и защо България е член на тази организация, въпреки че се намира далеч от брега на Атлантическия океан. Абревиатурата NATO идва от английски и означава North Atlantic Treaty Organization или Организация на Северноатлантическия договор (във френскоговорящите държави организацията е известна под името OTAN - Organisation du traité de l'Atlantique Nord). Името на организацията води началото си от географското разположение на първите 12 държави-членки, намиращи се от двете страни на северното Атлантическо крайбрежие, в Западна Европа и Северна Америка. Впоследствие организацията се разширява и към Централна и Източна Европа, но въпреки това запазва името си.
За да разберем какви са били целите при създаването на НАТО, е необходимо да се върнем назад във времето към годините след края на Втората световна война (1939 г. -1945 г.). Ужасът на войната, довел до рекорден брой човешки жертви, както и разрушения, е безпрецедентен в своя мащаб. Опитвайки се да възстановят щетите от войната, държавите в Европа си дали сметка, че трябва да направят всичко по силите си, за да запазят мира и да не допуснат повече да има военен конфликт от такъв мащаб. Затова и в годините след Втората световна война в целия свят, и особено в Европа, има силен тласък към засилване на международното сътрудничество и създаването на различни международни организации, които целят опазването на мира и решаването на конфликти чрез средствата на дипломацията и преговорите, а не чрез военни конфронтации. Голяма част от международните организации, които познаваме днес, са основани след края на Втората световна война именно с такива цели. Примери за това са ООН, Европейския съюз, Съвета на Европа, НАТО и много други.
На 4 април 1949 г. се подписва Вашингтонският договор, с който се създава НАТО - политически и военен съюз между САЩ, Канада и 10 държави от Западна Европа. Основният принцип на новата организация е колективната отбрана. Принципът е записан в член 5 от Вашингтонския договор и гласи, че нападението срещу една или няколко от държавите членки се счита за атака срещу всички. По този начин се създава задължение на държавите да подпомогнат нападната държава, с военни или други средства. Досега член 5 е бил активиран веднъж – в отговор на терористичните атаки от 11 септември в САЩ през 2001 г.
Важно е да се отбележи, че в годините след Втората световна война започва периодът на т.нар. Студената война (1947 г. -1991 г.). Период на продължително политическо и военно противопоставяне между Западните държави и Източния блок. Европа е била разделена на две - от едната страна държавите от Западна Европа, заедно със САЩ и Канада. От другата страна са държавите от Източна Европа и Съветския съюз, които формират т. нар. Източен блок. Създаването на НАТО от Западните страни е видяно като сериозна заплаха за сигурността на държавите от Източния блок. Затова, в отговор на НАТО, те създали друга международна военна организация, наречена Варшавския договор. България, заедно с останалите страни от Източна Европа и Съветския съюз, са били част от Варшавския договор до неговото разпадане през 1989 г.
Цели на НАТО
В ролята си на политически съюз, НАТО, наричана още Алиансът, насърчава демократичните ценности и позволява на членовете си да се консултират и да си сътрудничат по въпросите на отбраната и сигурността, за да разрешат проблемите, да изградят доверие и да предотвратят конфликтите в дългосрочен план.
Като военен и отбранителен съюз, Алиансът се ангажира с мирното разрешаване на спорове. Ако дипломатическите усилия не успеят, НАТО разполага с военна сила да предприеме операции по управлението на кризи. Те се извършват съгласно клаузата за колективна отбрана (член 5) или мандат на ООН, самостоятелно или в сътрудничество с други държави и международни организации.
Както в повечето международни организации, решенията в НАТО се вземат чрез консенсус (единодушие) и затова са израз на колективната воля на всичките 30 държави-членки.
Структура на НАТО
Структурата на НАТО е съставена от много органи и комитети и отразява характера на организацията като политически и военен съюз. Начело на организацията стои Генералният секретар, най-висшестоящият служител на НАТО. Той отговаря за ръководенето на процеса на консултации и вземане на решения в рамките на Алианса и за гарантиране на изпълнението на решенията. Генералният секретар е и главен говорител на организацията.
Северноатлантическият съвет (САС) е главният политически орган за вземане на решения в НАТО. Всяка държава членка има представител в САС. Той заседава на най-малко веднъж седмично или когато възникне необходимост. Съветът се председателства от генералния секретар, който помага на държавите-членки да постигнат съгласие по ключови въпроси. Когато осъществяването на политически решения има военни последици, включените в тях участници са Военният комитет, съставен от ръководителите на отбраната на държавите-членки на НАТО, както и други военни структури на организацията.
Друг важен аспект от членството в НАТО е изискването за държавите-членки да поддържат своите отбранителни способности. Членовете на НАТО са се съгласили да отделят по 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за въоръжаване, макар и не всички държави да спазват това изискване. Въпреки това, за 2020 г. отделените средства за отбрана от държавите-членки на НАТО представляват 57% от световните разходи в сектора на отбраната.
Заключение
Според някои целта на НАТО е отдавна изпълнена и нуждата от съществуване на организацията е била преодоляна с разпадането на Съветския съюз, намаляването на риска от глобална ядрена война и присъединяването на повечето страни от бившия Източен блок към Алианса. Вярно е, че заплахите пред сигурността на държавите от НАТО днес се различават от времето на Студената война. Въпреки това, в нашето съвремие съществуват множество предизвикателства пред сигурността на Европа в сфери, в които международното военно сътрудничество е жизнено необходимо - атентати от терористични организации, кибератаки и разработването на ядрени оръжия от авторитарни режими, заплахата от климатичните промени и много други. Всички тези предизвикателства са различни от традиционните военни заплахи. Това ги превръща в невъзможни за решаване проблеми от отделните държави, работещи самостоятелно със собствените си ресурси. Затова участието на България в съюз като НАТО, в който членуват държавите с най-големи военни способности, е от изключителна важност за националната сигурност. Още повече, членството на България в различни политически, икономически и военни организации, като НАТО и ЕС, гарантира нейната позиция и сигурност в системата на международната политика.
Автор: Стефан Каралеев
студент по право
Източници:
https://www.nato.int/nato-welcome/index_bg.html
https://courses.lumenlearning.com/suny-hccc-worldhistory2/chapter/nato-and-the-warsaw-pact/