Съдът на Европейския съюз




Често сред новинарските сайтове можем да срещнем заглавия, в които пише, че определен човек е успял да осъди някоя институция пред Съда на Европейския съюз (ЕС) или че национален съд отправя запитване към Съда на ЕС или пък Съдът е постановил, че определена национална разпоредба противоречи на правото на ЕС. В такива моменти си задаваме въпроса каква точно е неговата роля и място.


Съдът на ЕС е една от най-важните институции още от зараждането на европейската общност. Благодарение на него се дава възможност не само за гарантиране на правата и свободите, върху които стъпва идеята за единна Европа, но и се дава шанс на всеки гражданин на ЕС да се обърне директно към него в решаването на определени правни спорове.


Съдът гарантира, че правото на ЕС

ще се прилага еднакво във всички държави членки


Както може би знаете, правото на ЕС представлява самостоятелен правен ред, който стои над националното право на всяка държава членка на ЕС (в това число и над българското право). Регламентите и директивите на Европейския съюз са задължителни за всяка една държава в ЕС и всички ние, гражданите на ЕС, както и институциите на всяка една държава членка трябва да спазват правилата, записани в тях. Повече за правото на Европейския съюз може да научите от епизода на „300 секунди право“, посветен на темата.


Още в същността на идеята за създаване на единна европейска общност е било предвидено създаването на самостоятелна правна система и наднационална съдебна институция, която да контролира дали правото на ЕС се прилага еднакво във всички държави членки. В исторически план Съдът претърпява три съдебни реформи, докато стигне до днешния си вид – понастоящем той е разделен Съд и Общ съд. Седалището на Съда се намира в Люксембург.


С какво се занимава Съдът на ЕС?


Съдът на ЕС работи по делата, свързани с:

Тълкуването на правото на ЕС – когато едно дело пред национален съд е свързано с прилагането на правото на ЕС, но националният съдия има съмнения как да приложи законите на държавата си, той се обръща към Съда на ЕС, за да получи насоки. Това се нарича преюдициално запитване;

Прилагане на правото на ЕС – когато например някоя държава членка не се съобразява с правила, предвидени в правото на ЕС, започва процедура по установяване на нарушение спрямо нея. Веднъж приета в Европейския съюз, всяка държава членка автоматично се съгласява на законовите уредби на ЕС и е длъжна да ги спазва;

Отмяна на правни актове на ЕС – когато един правен акт, издаден от самия ЕС, нарушава основните права и идеи на Европейския съюз, останалите европейски институции, националните правителства, а и самите граждани на ЕС могат да поискат неговата отмяна. Само Съдът на ЕС може да отмени правен акт на ЕС;

Санкциониране на институции на ЕС – това е възможността за всеки европейски гражданин сам да се допита до Съда на ЕС, тъй като, ако са нарушени негови интереси, той може да подаде иск за обезщетение за вреди;

При бездействие от страна на институция на ЕС – когато някоя от европейските институции следва да издаде определен правен акт, но тя бездейства, в този случай държавите членки на ЕС, другите европейски институции или дори при някои обстоятелства европейските граждани могат да предявят иск.


Компетентността на Съда на ЕС е предоставена и произтича от Учредителните договори на Европейския съюз. Съдът има право да се произнася само по въпросите, за които е изрично овластен от тези договори. Важно е да отбележим, че по въпросите, които изредихме по-горе, Съдът на ЕС има изключителна компетентност – т.е. в тези области той единствен може да се произнесе. Така например само Съдът на ЕС може да отмени правен акт на ЕС. Също така компетентността на Съда на ЕС е задължителна. Веднъж присъединила се към Съюза, всяка държава членка се задължава да приема решенията му и да се обръща към него по въпросите, които са в неговата компетентност. Решенията на Съда се ползват с изпълнителна сила – веднъж постановени, те подлежат на изпълнение от държавите членки, европейските институции и гражданите на ЕС.


В хода на дейността си Съдът на ЕС действа сходно с други различни съдилища. Така например част от дейностите му могат да бъдат оприличени на:

Международен съд, тъй като решава споровете между държавите членки;

Конституционен съд – в моментите, в които тълкува правото на ЕС и неговото прилагане, той действа по сходен начин с българския Конституционен съд, който тълкува съответствието между законите и българската Конституция;

Административен съд – когато разглежда дела, свързани с отмяна на актове на ЕС, Съдът на ЕС на практика разглежда дела за отмяна административни актове – дейност, която в България се извършва от административните съдилища;

Граждански съд – когато гражданин на ЕС се е обърнал към Съда на ЕС поради това, че с акт на ЕС са нарушени негови права или интереси, Съдът решава дела за обезщетение или извъндоговорна отговорност на ЕС.


Органи на Съда на ЕС


Както разбрахме, Съдът на ЕС се състои от два органа – Съд и Общ съд. Всеки от тези органи се занимава с различни дела. Съдът разглежда преюдициалните запитвания от национални съдилища, някои жалби за отмяна и обжалвания. Общият съд пък се произнася по жалби за отмяна, внесени от граждани на ЕС и юридически лица и в някои случаи - от държави членки на ЕС. На практика Общият съд се занимава главно със законодателството в областта на конкуренцията, държавните помощи, търговията, земеделието и търговските марки.


Съдии и генерални адвокати


Съдът на ЕС е съставен от съдии и генерални адвокати, като всяка държава членка на ЕС излъчва трима съдии (един за Съда и двама - за Общия съд) и един генерален адвокат. Мандатът на един съдия е с продължителност 6 години и може да бъде подновяван. Към момента на писане на настоящата статия български съдии са Александър Арабаджиев, Александър Корнезов и Марияна Кънчева, а българският генерален адвокат е Евгени Танчев.


Фигурата на генералния адвокат е уникална за Европейския съюз. Неговата работа се състои в това да издава становища по делата, по които работят съдиите. Той е независим от съдебния състав и има собствено място, отдалечено от всички участници в делото. По този начин той има възможност за страничен поглед. Неговото мнение не обвързва съдиите и може да е различно от решението, което те вземат. Въпреки това често се случва становищата на генералните адвокати да станат вдъхновение за промяна в практиката на Съда. Генералните адвокати са 11 на брой и работят единствено в Съда, но не и в Общия съд.



Как протича едно дело в Съда?



Всяко дело пред Съда на ЕС се провежда в два етапа – писмен и устен (като устният не е задължителен).


Писменият етап започва с пристигането на делото в Съда с изявленията на двете страни. След като това се случи, всичко се обобщава от съдията докладчик по делото и се представя на Общото събрание на Съда. На Общото събрание се решава дали към делото ще има генерален адвокат, според сложността на делото – определяне на съдебния състав.


Следва устният етап, където адвокатите на двете страни представят аргументите си. Ако към делото е назначен генерален адвокат, гледа се и неговото становище.


След като устният етап приключи, съдиите се събират и изготвят решението по делото.


В обобщение на горното...


Съдът на ЕС е една по-различна наднационална съдебна институция с ключово значение за европейската общност, защото именно тя гарантира, че навсякъде правото на ЕС се прилага по един и същи начин, но и е една допълнителна възможност за всеки европейски гражданин да потърси правата си, когато смята, че те са нарушени.


Мария Андреева

студент по право