Съветът на Европа

Updated: Nov 29



Защитата на правата на човека е несъмнено благородна кауза, която се радва на подкрепа от голяма част от хората по света. И въпреки тази подкрепа, на много места правата не са защитени в достатъчна степен. Без ефективен достъп до правосъдие, без демократични институции и върховенство на правото, човешките права се превръщат в красиви пожелания. Затова е изключително важно да съществуват тези механизми за защита не само вътре в държавите, но и на международно ниво, за да могат да бъдат санкционирани при нарушаване на основните права. Именно по тази причина в настоящата статия ще разгледаме една от международните организации с най-голямо значение за защитата на правата на човека, насърчаването демокрацията и върховенството на правото, а именно Съвета на Европа.


Както сме споменавали и преди, след Втората световна война в Европа се зараждат множество международни организации, целящи опазването на мира, икономическата и политическата интеграция между държавите и зачитането на демокрацията и човешките права. Една от организациите, възникнали в този период, с най-голям принос в областта на защита на човешките права е Съветът на Европа (СЕ). Организацията е създадена през 1949 г. и в нея членуват 47 държави, 27 от ЕС заедно Турция, Русия, Украйна и други държави от Европа и Азия.


Припомняме, че Съветът на Европа е самостоятелна организация и не е част от Европейския съюз, но въпреки това имат споделени символи. И двете организации развяват Европейското знаме, първоначално използвано от Съвета на Европа, и имат за химн Одата на радостта на Бетовен.


Съветът на Европа се ръководи от главен секретар и два основни управленски органа, включва в себе си и множество независими структури, част от които ще разгледаме тук. Управленските органи са Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), съставена от депутати от парламентите на държавите-членки, и Съветът на министрите, съставен от външните министри на държавите-членки. Парламентарната асамблея представлява демократичен форум за обсъждане на въпроси, свързани с човешките права. Има правомощия да назначава Главния секретар на Съвета на Европа, съдиите в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), да разследва нарушения на правата на човека, да наблюдава провеждането на избори и много други. Съветът на министрите е главната институция, която взема решения за политиките и одобрява бюджета. Главният секретар на организацията има мандат от 5 години и отговаря за стратегическото планиране, за програмните и бюджетни въпроси. Благодарение на това, че в колективните органи на СЕ са представени както политическите партии, така и правителствата на държавите-членки, се постига по-широко представяне на различните интереси. Идеята на двойното представителство на органите в международните организации е измислена при създаването на Съвета на Европа и е залегнала като принцип в структурите на НАТО, ЕС, ОССЕ и други.


Едно от най-важните постижения, свързани със Съвета на Европа, е създаването на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, наричана още Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), подписана в Рим през 1950 г. и влязла в сила през 1953 г. Конвенцията е един от най-важните документи в сферата на правата на човека и е ефективен инструмент за защита на основните граждански и политически права. Конвенцията защитава основни права като правото на живот, справедлив съдебен процес, личен и семеен живот, свободата на изразяване, мисълта, религията, както и правото на собственост. Също така, Конвенцията забранява тормоза, нечовешките наказания, робството и принудителния труд, смъртното наказание, неправомерното задържане и дискриминацията относно зачитането на правата. Конвенцията важи за всички хора на територията на държавите от Съвета на Европа, а не само за техните граждани. С течение на времето каталогът от права на човека, защитени от Конвенцията, се развива и допълва. Това става чрез т.нар. Протоколи към Конвенцията - това са документи, които допълват и изменят съществуващите текстове от ЕКПЧ. Протоколите са задължителни само за държавите, които са ги подписали и ратифицирали (приели) в своята правна система. Днес към Конвенцията съществуват 16 протокола, забраняващи смъртното наказание, дискриминацията и много други.


От създаването на Конвенцията е имало стремеж тя да се превърне в истински ефективно средство за защита на човешките права. Въпреки че правата в Конвенцията се припокриват с тези, прогласени във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, между двата документа има съществена разлика. Всеобщата декларация на ООН е вдъхновяващ документ, но в нея няма механизъм за налагане на санкции при нарушаване на правата и така те остават пожелателни. По тази причина, Европейската конвенция създава специален международен съд, който да се произнася срещу нарушения на човешките права от страна на държавите-членки. За времето си това е представлявало огромен напредък в развитието на защитата на човешките права. Днес този съд е познат като Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).


ЕСПЧ е създаден през 1959 г. Съдът се произнася по жалби от частни лица за нарушения на гражданските и политическите им права, уредени в Конвенцията по правата на човека. Жалбите към ЕСПЧ могат да бъдат повдигнати както от граждани, така и от различни юридически лица (търговски дружества, неправителствени организации и други), чиито права от Конвенцията са били нарушени от някоя държава. Те могат да бъдат повдигани срещу една или няколко държави, ратифицирали Конвенцията. Когато някоя държава е осъдена от Съда по правата на човека, тя е задължена да обезщети пострадалите и да премахне причината за нарушението на правата. Съдебните решения на ЕСПЧ са задължителни за всички държави, част от Конвенцията. Над половината от осъдителните присъди срещу държавите се отнасят към правото на справедлив съдебен процес, правото на частната собственост и забраната за тормоз и изтезания. Съвкупността от съдебната практика на ЕСПЧ представлява цялостна мрежа, целяща възможно най-пълната и адекватна защита на правата на хората, така че да могат да живеят в свободно и демократично общество. Съдебната практика на ЕСПЧ и Протоколите към нея доразвиват и разширяват Конвенцията, като се записват нови права и се доразвиват съществуващите. Затова казваме, че Конвенцията е жив инструмент, който се развива с времето.


Освен в правата на човека, Съветът на Европа има и важни дейности в сферата на върховенството на правото. Към организацията съществува Европейската комисия за демокрация чрез право, позната също като Венецианската комисия. Основната роля на Венецианската комисия е да дава необвързващи правни съвети (препоръки) към държавите-членки и да помага на тези държави, така че техните институции да отговарят на европейските стандарти за демокрация, човешки права и върховенство на правото. Препоръките на Комисията са наричани още меко право (soft law), защото не създават задължения за държавите, но представляват своеобразен стандарт за качество, към който те да се стремят. В комисията участват 62 държави, като нейни членове са уважавани юристи, професори, съдии и министри от държавите-членки. Член на Венецианската Комисията от България и неин заместник-председател е Филип Димитров, първият демократично избран министър-председател след 1989 г., който понастоящем е съдия в Конституционния съд.


Съветът на Европа се нарежда сред най-важните и авторитетни организации, защитаващи каузата на човешките права. Множеството комисии, органи, работни групи, форуми и ЕСПЧ създават мрежа, която покрива широк спектър от теми, свързани със защитата и утвърждаването на правата на човека.


Автор: Стефан Каралеев

студент по право



Източници:

https://www.coe.int/bg/web/about-us/structure

https://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home

https://pace.coe.int/en

https://www.venice.coe.int/WebForms/pages/?p=01_Presentation&lang=EN