Политически и социални права на гражданите




Всеки един от нас разполага с права и задължения като член на обществото. Често обаче се случва да не си знаем всички права, които Конституцията ни дава като граждани на нашата държава, или да бъркаме какво всъщност включва дадено право и какво - не. Затова в последващите редове ще разгледаме основните политически и социални права на гражданите така, както са ни представени в основния закон на Република България - Конституцията.


Политическите права


На първо място, това е избирателното право. Именно чрез него можем да участваме във формирането на държавните органи – с други думи, да подкрепим кандидата за общински съветник, кмет, партия или президент, чиито ценности харесваме и най-много се доближават до нас. За да можем да упражним избирателното си право, трябва да сме навършили 18 години, като се изключат поставените под запрещение и тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Друг аспект на избирателното ни право е възможността ние самите да се кандидатираме по време на избори.


Също така, всеки гражданин има право да участва в събрания и манифестации, стига, разбира се, това се случва в мирни условия и без оръжие. Чрез правото на такива събрания и митинги всъщност се гарантира възможността да се изразяват свободно мненията на обществото по различни политически, културни или други теми. Важно е да се каже, че всеки има право да изрази своето мнение относно политиката, без да се притеснява.


На следващо място, гражданите могат свободно да се сдружават. Има два вида сдружения – сдружения със стопанска цел и сдружения с нестопанска цел, като всеки от тези видове има своите особености. По отношение на политическите права на гражданите свободата на сдружаване се изразява в създаване на политически партии и коалиции.


Социалните права


Всеки гражданин има право на труд. Нещо повече, държавата е длъжна да осигури условия да упражняването на правото на труд. Към Министерството на труда и социалната политика са създадени Агенция по заетостта, както и Бюра по труда. Чрез тях страната цели да защитава правата на работниците и служителите и спазването на трудовото законодателство, както и да подпомогне всеки безработен да намери работно място. Тя се грижи за създаването на условия за труд и на хора с физически и психически увреждания. Важно е да споменем, че никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд. Всеки има право сам да избере своята професия, съответно в каква сфера ще упражнява своето право на труд, но също така и мястото, където иска да работи.


Също така, когато работим, е необходимо да са ни осигурени здравословни и безопасни условия на труд, да получаваме поне минималната работна заплата за страната и да получаваме полагаемите ни се по закон дни за отпуск.


За да бъдат сигурни, че техните права са защитени и получават максимума от набора защита на трудовите си права, много работници и служители се възползват от правото си да участват в синдикални организации и съюзи в областта на труда и социалното осигуряване.


Синдикатите най-образно казано са доброволно обединение на хора, които имат общи интереси в определена сфера – например образование, производство или други. Това обединение има своя независима структура и служи за представляване на интересите на тези работници пред техните работодатели.


Когато не са удовлетворени от работните условия и техните интереси биват засегнати, работниците имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси.


Също така, служителите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Така, когато едно лице остане без работа временно (например когато се разболее), държавата му изплаща обезщетение според реда на закона, което да замести заплатата, която иначе би му се полагала, ако продължаваше да работи.


Общественото осигуряване най-просто е система, чрез която лица, които поради различни причини – напреднала възраст, болест или друго, получават допълнителни доходи от държавата. Пример за дългосрочно обществено осигуряване всъщност са пенсиите.


Всеки гражданин има право на здравно осигуряване, което да му дава достъп и безплатно ползване на медицинска помощ.


Държавата трябва да се грижи за здравето на гражданите и също така да насърчава спортуването и туризма. Съответно тя е тази, която трябва да контролира здравните заведения, както и производството на лекарства, биопрепарати, медицинска техника и търговията върху тях.


Правото гражданите свободно да се сдружават - това, което разгледахме като политическо право, в действителност има и социално-икономически аспект. Това право означава, че всеки човек сам може да избере други хора, с които да се сдружи в името на постигане на определена цел. Примери са всички търговски дружества, граждански сдружения и много други. Конституцията, от друга страна, не позволява създаването на организации, чиято цел е срещу суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията, както и такива организации, които подбуждат към расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, а също и към организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си с насилие.


Не на последно място е правото ни на образование. Образованието до 16-годишна възраст е задължително, а и безплатно – в основните и средните държавни и общински училища. При определени условия, като например недостиг на кадри в съответната специалност, е допустимо образованието във висше учебно заведение също да бъде безплатно. Държавата насърчава учениците и студентите, пример за което е осигуряването на различни видове стипендии за изявени младежи с академични успехи. Важно е да се каже, че висшите училища се ползват с академична автономия. Това е много важно, защото именно чрез правото на академична автономия се гарантира интелектуалната свобода на академичната общност. Без тази свобода науката не би могла да се развива.


Това са накратко схематизирани политическите и социалните права, с които разполага всеки гражданин – така, както са написани в Конституцията на Република България. Несъмнено е много важно всеки от нас да се информира какви са неговите права, но разбира се, и задължения, за да бъде пълноценен член на обществото.


автор: Мария Андреева

студент по право