През годините тази международна организация се превръща в стожер на мира и сигурността в световния ред. ООН има ключова роля за сътрудничеството на държавите в редица аспекти. Както казва сегашният генерален секретар на ООН – Антониу Гутереш: "В крайна сметка всичко се свежда до ценности [...] Искаме светът, който нашите деца наследяват, да бъде дефиниран от ценностите, залегнали в Хартата на ООН: мир, справедливост, уважение, права на човека, толерантност и солидарност."[1]
В този дух можем да кажем, че ООН е възможност за всяка държава член да участва в една общност, която да решава световните проблеми на глобално ниво. За разлика от НАТО (за която организация може да прочетете повече в нашата статия по темата), ООН се фокусира в много повече сфери – образование, човешки права, справедливост, младежки политики и други.
Но нека се върнем към историята. Как започва всичко?
Идеята да се формира общност, в която да участват повечето нации, всъщност датира от много по-рано. След Първата световна война и катастрофалните последици от нея на Парижката мирна конференция участващите държави достигат до заключението, че би било добре да се създаде една нова, международна организация, която да гарантира, че ще бъдат избегнати бъдещи мащабни конфликти. Въпреки че много от държавите се присъединяват към ОН, организацията не успява да се развие поради различни фактори – липса на военна сила, превес на държавите победителки в Първата световна война при взимането на решения и други. Така ОН не живее дълго, но духът на обединение на нациите в една общност остава да витае като идея в международното пространство.
Втората световна война се оказва още по-катастрофална, държавите изпадат в тежка криза, а на дневен ред идва прозрението, че има нужда от създаване на една международна организация, която да следи за разбирателството и мира между държавите и да осигурява спокойствие между държавите. Постепенно започва да се обмисля как да се учреди такава организация, какви да бъдат спецификите ѝ и на конференция в Сан Франциско през април-юни 1945г. държавите се събират, за да обсъдят своите идеи. На 26 юни 1945г. вече 50 държави подписват т.нар. Харта, а четири месеца по-късно – на 24 октомври тя влиза официално в сила.
Интерес представлява и откъде идва терминът обединени нации. Всъщност това понятие е измислено от президента на САЩ Рузвелт, с което обозначава всички присъединили се държави в борбата срещу силите на Оста.
През годините след създаването на ООН много държави осъзнават ключовата роля на тази организация и се присъединяват към общността. Към днешна дата общо 193 държави са членки на ООН.
Цели на ООН
Хартата е основният акт, в който се съдържа обяснение какви са целите на организацията, нейната структура и т.н. В нея пише, че основна цел на ООН е да поддържа мира между държавите и да взима мерки за превенция на каквито и да било възможни заплахи за мира; да създава приятелски отношения между държавите, които се базират на уважение и равни права; да подпомага държавите да достигат до общо решение на глобалните проблеми и други.
Нещо повече, членството в ООН предполага суверенно равенство – казано с други думи, всички държави (нации) са равни помежду си и не съществува йерархия между тях. Когато възникне спор, държавите членки са длъжни да го решат по мирен път със средствата на международното право.
Органна структура
Относно органната структура ООН има общо 6 органа.
1. Общо събрание
Общото събрание представлява съвещателен орган на ООН. То има за цел да подпомага международното сътрудничество и развитието на международното право, както и сътрудничеството в икономическата, културната, социалната, образователната и здравна сфера. Също така работа на Общото събрание е и да разглежда и утвърждава бюджета на организацията.
В него участват всички държави членки, като имат право на един глас. За да бъде взето дадено решение, трябва да бъде постигнато мнозинство от 2/3 от присъстващите и гласуващите държавите членки.
Генералният секретар на ООН съставя годишни доклади, които се представят пред Общото събрание. Доклади представят и Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет и Съвета за попечителство.
2. Съвет за сигурност
Негова основна цел, както се подразбира, е да следи за мира и сигурността между нациите. Съветът за сигурност трябва да разследва всеки възникнал казус и повод за евентуален сблъсък, но може единствено да даде препоръки за разрешаването на международния спор. Също така може и да поиска от останалите държави членки да наложат санкции на страните, които заплашват спазването на мира и сигурността.
Съветът за сигурност се състои от 15 държави. Първите 5 са постоянни представители – САЩ, Великобритания, СССР, Франция и Китай, а останалите 10 са непостоянни представители и се сменят. Тези 10 държави се избират на следния принцип: 5 държави от Африка и Азия, 2 държави от Западна Европа и 1 държава от Източна Европа и 2 държави от Латинска Америка.
3. Секретариат
Секретариатът се ръководи от т генералният секретар на ООН. Фигурата на генералния секретар в действителност е най-високо поставената позиция в администрацията на ООН. Той се избира и назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност на ООН. Мандатът му е с продължителност 5 години с възможност за преизбиране.
Освен че ръководи Секретариата, генералният секретар участва във всички заседания на Общото събрание, Съвета за сигурност и Икономическия и социален съвет. Той уведомява Съвета за сигурност, когато смята, че съществува определена заплаха за мира. Също така негово задължение е всяка година да представя доклад относно дейността на ООН, както и да участва във всички международни конференции, които са организирани от ООН.
Секретариатът извършва техническите задачи – извършват се преводи, издават се официални документи, съхраняват се архиви с документи на ООН и други.
4. Икономически и социален съвет
Състои се от 54 членове, които се избират от Общото събрание.
Основна задача на Икономическия и социален съвет е да изготвя доклади по международни икономически, социални, културни, образователни и други близки до тези сфери. Може да отправя препоръки с цел да се гарантира спазването на човешките права и основни свободи.
Всеки член има един глас, а решение се взима с мнозинство от присъстващите.
5. Съвет за попечителство
Той наблюдава териториите под попечителство. Понастоящем този орган не функционира, тъй като вече не съществуват територии под попечителство - последната такава е била тихоокеанската островна държава Палау, провъзгласила независимостта си през 1994 г.
6. Международен съд
Международният съд е главният правораздаващ орган на ООН. Седалището му е в гр. Хага, Нидерландия. Основната му цел е да разрешава международни спорове между държавите членки на ООН и да дава тълкувания по правни въпроси. Всяка държава може да има само по един съдия. Избират се 15 съдии от Общото събрание и Съветът по сигурност. Мандатът на един съдия е 9 години, като има възможност да бъде преизбран още два път.
ООН играе ключова роля на обединението на държавите около общи каузи и решаването на глобални проблеми. Нуждата от такива международни организации се доказва все повече особено когато сме изправени пред една световна пандемия, която засяга всеки от нас, независимо къде се намира по света.
автор: Мария Андреева
студент по право
[1] Част от речта на Антониу Гутереш по време на заседание на Общото събрание на ООН на 12 декември 2016 г. по повод встъпването му в длъжност като генерален секретар на ООН: „In the end, it comes down to values [...] We want the world our children inherit to be defined by the values enshrined in the UN Charter: peace, justice, respect, human rights, tolerance and solidarity. “