Може да сте срещали думата “либерален” в различни ситуации - разговор за политика, учебник по история, дори когато се говори за отношението на родител към децата си. Но какво следва да разбираме, когато научим, че някой има либерални политически виждания, или пък че в някоя държава управлява либерална партия? С други думи, какво е либерализъм?
Коренът на думите либерален, либерализъм, произлиза от латинското liber - свободен, независим. Либерализмът е политическо и философско течение, чиито основни ценности са свободата, демокрацията, пазарната икономика, равенството пред закона и човешките права.
В тази статия ще бъдат разгледани произхода и разновидностите на либерализма. Първо ще обърнем внимание на либералните идеи, които са повлияли върху обществените науки като икономика, право, философия, социология и много други, след което ще се спрем на разновидностите на политическото течение - класически, социален, консервативен либерализъм. Тези идейни течения се подкрепят от различни политически партии в Европа и целия свят. Важно е да се разбере, че няма един единствен либерализъм, а по-скоро много и различни “либерализми”. В засимост от времето и мястото на употреба, понятието “либерализъм” е имало различно съдържание.
Голяма част от ценностите на либерализма произхождат от епохата на Просвещението (XVII-XVII век), както и от времето на Американската и Френската революция. Такива идеи са били отхвърлянето на феодализма, привилегиите на благородниците, абсолютната монархия, меркантилизма* и утвърждаването на политическата и икономическата свобода, равенството пред закона и демократичното управление. Сред мислителите с най-голямо влияние върху на идеите на либерализма са Джон Лок, Томас Хобс, Шарл Луи Монтескьо, по-късно Адам Смит и други.
Основополагащи идеи за либерализма са теориите за естествените права и обществения договор.
Според теорията на естествените права, всеки човек е роден свободен и са му присъщи права, които не могат да бъдат отнети и накърнявани. Това е била наистина революционна за времето си идея, защото през Средновековието обществото е било разделено на различни съсловия (селяни, аристокрация, духовенство). Селяните не са разполагали с почти никакви права, особено в сравнение с другите две съсловия.
Теорията за обществения договор е създадена от Томас Хобс и доразвита от Джон Лок. Според тях човечеството първоначално е живяло в естествено състояние, когато всеки е притежавал неограничени свободи, включително свободата да извършва злодеяния. Не са съществували власт и авторитет, човечеството е било в състояние на “война на всеки срещу всеки”. Когато хората започнали да създават обществена структура, те сключили, образно казано, един обществен договор помежду си, предавайки част от неограничената си свобода на една власт, в замяна на което тя да гарантира останалите им свободи. Така неограничените свободи, естествените права, се превърнали в законови права. По този начин хората придобили освен права и задължения, като например задължениетода не вредят на другите и да не нарушават чуждите права. Когато някой наруши задълженията си, той вече бива санкциониран (наказан) от властта и така се създал реда в обществото.
По този начин Хобс и Лок са си представяли възникването на властта и правото. Теориите за естествените права и обществения договор са дълбоко свързани помежду си и до ден днешен са сред основните идеи, залегнали в конституционните принципи на правовите държави. Когато една власт успешно защитава правата на хората и действа съобразно общата им воля и интерес, тя придобива легитимност. Заедно с демократичното вземане на решения и равенството пред закона, защитата на човешките права е друга основополагаща идея в правовите държави, за която можете да прочетете повече в статията ни по темата.
Освен в правото, идеите на либерализма са силно застъпени и в икономиката, като са помогнали за натрупване на благосъстоянието в европейските държави последните столетия. През Средните векове икономиките на държавите в Европа са били слабо развити, базирани предимно на земеделие. Пред търговията вътре в държавите и между самите държави е имало множество затруднения - меркантилни политики като високи мита, монополи, както и липса на сигурност за търговците, които са искали да продават стоките си в различни страни. С идването на Индустриалната революция и увеличеното производство на стоки се е увеличила и необходимостта от по-голяма свобода в икономическите отношения.
Учени като Адам Смит, Жан-Батист Сей и Дейвид Рикардо пишат в този период произведения, които променят икономическото мислене и поставят началото на школата на либерализма в икономиката. Сред най-известните произведения от това време е “Богатството на народите” на Адам Смит от 1776 г. В своята книга той излага много от основните тези на икономическия либерализъм. Една от тези идеи е ограничената държавна намеса в икономиката (laissez-faire*). Примери за нея са свободният пазар и свободната търговия.
Свободният пазар (free market) е този, при които цените на стоките и услугите се определят чрез търсенето и предлагането, а не са фиксирани или субсидирани от държавата. По този начин цените се определят от купувачите и продавачите и тяхната оценка за стойността на определена стока или услуга.
При свободната търговия (free trade) има освобождаване от мита и други такси между различните държави, така че един производител или търговец да може свободно да продава стоката си и да се конкурира с търговци в други държави. По този начин конкуренцията между различните търговци води до по-висока производителност и повече иновации в икономиката.
Днес съществуват различни международни организации, които насърчават свободната търговия. Такива са Световната търговска организация (WTO) и NAFTA в Северна Америка. Една от същностните характеристики на Европейския съюз е Единният пазар между държавите-членки, в който могат свободно да се придвижват хора, услуги, капитали и стоки. Повече за Свободата на движение в ЕС можете да прочетете в нашата статия по темата.
Развитието на свободната пазарна икономика се смята за един от основните фактори, допринесли към забогатяването на народите в Европа и достигането на висок стандарт на живот. Трябва обаче да се има предвид, че няма икономика, в която да липсва каквато и да е държавна намеса. Всяка държава участва в икономическия живот в някаква степен, налага данъци и мита, поставя регулации. Идеята за laissez-faire пазарна икономика е сред основните икономически идеи, но наред с нея съществуват и други като протекционизъм, смесена пазарна икономика, планова икономика.
Либерализмът - Ляв или десен?
Когато се говори за политически идеологии, най-често се използва разграничението ляво-дясно. Съществуват спорове дали либерализмът е лява, дясна или пък центристка идеология. Всъщност различните течения на либерализма имат характеристики, които могат да ги поставят както в центъра, така и в лявото и дясното на политическия спектър.
През XIX век възниква класическият либерализъм. Той се смята за най-близък до идеите на Джон Лок и Адам Смит. Поддръжниците на класическия либерализъм подкрепят идеята за свободния пазар и смятат, че икономическите и политическите свободи са по-важни от социалните придобивки и равното разпределение на благата в обществото. Според тях ограничената намеса на държавата в икономическия и личния живот на хората води до много по-голям просперитет за цялото общество. Думата “класически” се добавя към наименованието по-късно, за да се различи от социалния либерализъм, възникнал в XX век.
При социалния либерализъм има по-сериозен акцент върху равенството и справедливостта между хората. Счита се, че са необходими някои регулации в икономиката, както и налагането на по-високи данъци, особено за по-богатите. По този начин държавата разполага с повече средства, с които да плаща за общодостъпно образование и здравеопазване, както и за други социални разходи като пенсии и помощи. Чрез воденето на такава социална политика се компенсират неравенствата, които съществуват в обществото и така се подобрява цялостното благосъстояние, което е предпоставка за повече справедливост. Сред идеите на социалния либерализъм е и опазването на климата, както и други ценности, свързани с идеята за справедливо и свободно общество.
Въпреки разликите в името, съдържанието и дори целите на различните разновидности на либерализма, те остават свързани с идеята за свободата в един или друг аспект. Либерализмът продължава да бъде една от основните политически идеологии заедно с консерватизма, национализма, социализма, и много други. Наред с това либералните идеи имат и основно значение за всички социални науки, най-вече икономиката и правото.
Стефан Каралеев
студент по право
Речник:
*меркантилизъм - поставянето на бариери пред свободната търговия между държавите
*laissez-faire - (от френски) оставете да бъде, оставете да се прави
Източници:
Boundless World History - https://courses.lumenlearning.com/boundless-worldhistory/
Bealey, Frank.; Johnson, Allan G.; ‘The Blackwell Dictionary of Political Science’, Blackwell Publishing Ltd.
Michael Freeden; LIBERALISM - A very short introduction; Oxford University press