Едва ли някой от нас не е чувал за Конституционния съд в последните седмици, особено предвид актуалната за страната ни политическа обстановка. Но доколко познаваме какви са функциите му? И дали въобще е истински съд?
Конституционният съд е една от най-важните институции в държавата, политически независим орган, чиято основна цел е да защитава върховенството на Конституцията на Република България, а когато се налага, да дава нейното тълкуване по определени казуси.
Това, което е важно да знаем и да запомним, е, че Конституционният съд в действителност е извън съдебната система. На неговото устройство е посветена глава VIII от Конституцията.
Състав на Конституционния съд
Конституционният съд се формира от общо 12 съдии. Има една важна особеност в процеса на избиране на бъдещите конституционни съдии – този избор отразява принципа на разделението на трите власти, като съответно 1/3 от съдиите се назначават от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента и останалата 1/3 - от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Мандатът на конституционния съдия е 9 години, като няма възможност за преизбиране за нов мандат. За да се запази приемствеността, съставът на КС се обновява на всеки 3 години по специален ред. Съдиите от КС избират председател на съда за срок от три години. Съвсем наскоро за нов председател на Конституционния съд беше избрана Павлина Панова.
Кой може да бъде конституционен съдия?
По отношение на изискванията за заемане на длъжността на конституционния съдия – те биват няколко. Конституционни съдии могат да бъдат лица, които са:
само български граждани;
без двойно гражданство;
с поне 15 години юридически стаж;
притежават високи нравствени качества и професионален опит.
Конституцията предвижда, че е несъвместимо конституционният съдия да заема редица длъжности - представителен мандат (т.е. народни представители, общински съветници), всякакви държавни или обществени длъжности. Конституционните съдии нямат право да членуват в политически партии или синдикати и не могат да упражняват свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
Кой може да се обърне към Конституционния съд?
Друга важна характеристика е, че Конституционният съд не би могъл да бъде сезиран пряко от всеки гражданин, който пожелае. Право да се обърнат към КС имат само президентът, Министерският съвет, поне 1/5 от народните представители, главният прокурор, ВКС и ВАС. При определени обстоятелства и общинските съвети биха могли да сезират КС, омбудсманът също – с искане за установяване на противоконституционност на закон, засягащ правата и свободите на гражданите. Право на конституционна жалба има и Висшият адвокатски съвет. Логиката, заложена в това само тези органи да имат достъп до конституционно правосъдие, лежи в идеята, че те изразяват волята на народа като посредници на публичната власт и в този смисъл те могат да се обърнат към органа, гарантиращ върховенството на Конституцията. Разбира се, и всеки обикновен гражданин има начин да достигне до КС със своя казус, като се обърне към някой от по-горе посочените представители на държавни органи с молба да извършат запитване до КС (която разбира се не е обвързваща, но ако е достатъчно убедителна, може да склони съответния орган да сезира КС).
Какви са правомощията на Конституционния съд?
Както вече казахме, Конституционният съд се явява най-висшата инстанция в държавата, стожер на основния ни закон и институцията, чиито решения са окончателни, а често и показват пътя на развитие на българското право. Затова нега разгледаме в подробности какви точно са правомощията на КС (описани в чл.149 от Конституцията):
КС дава тълкуването на основния закон, което има задължителен характер. Когато някоя разпоредба на Конституцията е неясна, КС постановява тълкувателно решение, в което разяснява как следва да бъде разбирана въпросната разпоредба. Всички са обвързани от тълкуването на КС;
КС се произнася се относно това дали един закон е противоконституционен. Същото важи и за актовете на Народното събрание и президента. Понякога се случва в Народното събрание да бъдат приемани закони, които противоречат на правилата, записани в Конституцията. Именно тук идва и една от най-важните роли на КС – единствено той може да обяви един закон за противоконституционен. След като КС е постановил решение за обявяване на противоконституционност на закон, тази част от закона, която противоречи на Конституцията спира да се прилага;
Решават спорове за компетентност между Народното събрание, Министерския съвет и президента, а също и между централните изпълнителни органи и органите на местното самоуправление;
Произнасят се за съответствието на сключените от България международни договори и Конституцията;
Решават спорове за конституционността на политически партии и движения;
Решават спорове по отношение на законността на избора за президент и вицепрезидент, както и за народни представители;
Произнасят се по обвинения срещу президента и вицепрезидента, които са отправени от Народното събрание.
Как се решава едно дело, заведено в Конституционния съд?
След като съдът е бил сезиран от някое от лицата, които имат право на конституционна жалба, Председателят на КС поставя началото на конституционното дело, като избира един или няколко докладчици (конституционни съдии, които да се заемат интензивно с работата по конкретното дело), както и датата, на която то ще бъде разгледано. От този момент нататък съдиите, разпределени да работят по съответния казус, се заемат да съберат цялата информация, да изчетат всяка релевантна литература и да съставят проект на решение.
След като докладчиците създадат свой проект на решение, те го представят на заседание с всички конституционни съдии. Водят се дебати и накрая се гласува. Изисква се проектът да получи одобрението на поне половината от съдиите, т.е. поне 7 от 12 съдии да са гласували „за“ приемане на решението.
Интересна особеност е, че не е възможно да гласуваш „въздържал се“. Всеки трябва да гласува „за“ или „против“. Причината за това е, че всички съдии се подписват под решението. Тези, които са гласували „против“, го подписват като добавят своето особено мнение. Особеното мнение представлява възможност за съдията да изрази своето становище, което е различно от приетото с мнозинство.
Заключение
Конституционният съд без съмнение играе ключова роля за запазването на демокрацията. Неговата фигура – на защитник на Конституцията на Република България – има за цел да наблюдава дали останалите органи на държавната власт спазват основния закон и демократичните принципи, заложени в него. Защото да се защитава Конституцията не означава просто да се следи спазването на нейните норми, но и на нейните принципи. Делата, по които трябва да се произнесе КС, често са обект на сериозни обществени дебати поради огромната си значимост. В някаква степен можем да кажем, че КС определя облика на правото и служи за компас дали се движим в правилната посока.
Автор: Мария Андреева
студент по право