В политическото море от идеи можем лесно да загубим ориентация сред хилядите термини. Често пъти се оказва, че в едно и също понятие може да бъде вложен различен смисъл, в зависимост от това кой го употребява и в какъв контекст. За да навигираме успешно през това бурно море, е важно да сме наясно с основните понятия и идеите, които стоят зад тях. След като вече се запознахме с либерализма и неговите особености, е време да разгледаме и друго основно философско и политическо течение, а именно консерватизма. Пред един човек с консервативни възгледи стоят два важни въпроса:
Какво трябва да бъде запазено (консервирано) и по какъв начин да стане това? Отговарянето на тези въпроси ще ни помогне да се запознаем с основните идеи и влиятелните личности в консервативната традиция.
Съществуват дебати дали консерватизмът е цялостна идеология или пък е особен светоглед, гледна точка към належащите проблеми в даден момент. Ако трябва обаче да изведем дефиниция, бихме казали, че консерватизмът е философско и политическо течение, чиито основни ценности са запазването на традициите, институциите и стабилността, усещането за йерархия и авторитет, както и отхвърлянето на промени, нарушаващи тези ценности. Конкретни примери са запазването на монархията и аристокрацията, частната собственост, запазването на влиянието на църквата, както и ограниченото избирателно право (наличието образователен, имуществен ценз).
Трябва да се направи уговорката, че конкретните проявления на консервативните идеи са ситуационни и локални, повече, отколкото при другите политически идеи. Това е така поради същността на консерватизма - защитаването на съществуващия ред такъв, какъвто е, и противопоставянето на радикални* промени в него.
Споменатата цел да се защитят институциите и ценностите от прекомерно бърза (революционна) промяна се явява движеща сила на консервативната идея. Не е случайно, че съвременният консерватизъм, особено в Европа, е възникнал през 18-ти и 19-ти век вследствие на скептични реакции към големите промени, които настъпват в европейските общества - Индустриалната революция, Просвещението, Френската революция - като и на зараждащите се идеи на либерализма, социализма, анархизма и други.
Консервативните мислители се обявяват в опозиция на подобни идеи за промяна в обществото, защото тези промени са основани на абстрактни принципи и утопични* идеали, без да вземат предвид конкретните традиции и условия. Според тях формирането на институциите вследствие на естествения ход на събитията е за предпочитане. Именно поради скептичните реакции спрямо революциите консерватизмът се обозначава като реакционен (reactionary).
В консервативната мисъл е силно застъпена идеята за социална приемственост. Традициите представляват мъдростта на поколенията и затова стабилността (обществената хармония) се смята за много по-ценна, отколкото реформи, които биха я нарушили. С други думи казано, по-добре е да се запази изградената система, въпреки нейните недостатъци, отколкото да се правят коренни промени без ясен резултат, които ще нарушат характера и духа на дадено общество.
Друга основна ценност на консерватизма е частната собственост, нейното неравномерно разпределение и свободното ѝ наследяване. Неравномерното разпределение на собствеността, на благата изобщо, е нещо естествено, защото то е плод на поколенията, които са се трудили, за да придобият и увеличат своето благосъстояние. Това мислене е в голям контраст спрямо идеите от левия политически спектър. При социализма съществува идеята за по-активното преразпределение на благата от държавата посредством по-високи данъци, особено за по-богатите. При комунизма се смята, че собствеността, благата, трябва да бъдат преразпределени между всички хора, в зависимост от техните нужди.
В повечето държави днешно време има някакъв вид разпределение на собствеността - частна, държавна, общинска - както и различни видове данък върху наследството (estate tax или inheritance tax).
Сред най-известните имена на личности, допринесли към консервативните идеи, несъмнено е това на Едмънд Бърк (1729 – 1797), ирландски политик и философ, наричан “бащата на консерватизма”. Въпреки че самият той е бил част от Вигите (партия във Великобритания, която впоследствие става част от Либералната партия), неговите идеи са основополагащи за консервативната политическа традиция. Той се обявява в защита на традициите, морала и религията, както и за прагматизъм* в политиката. Според него традициите представляват “конкретни решения на проблеми, развити през множество поколения, които не биха могли да бъдат осъзнати и решени от разума на отделния човек”. Едмънд Бърк е бил против Френската революция и нейните идеи. За него монархията и аристокрацията трябва да бъдат запазени, защото в човечеството съществува естествена нужда от лидерство и монархията представлява естествената институция, която да властва и да бъде обект на подчинение в една държава.
В по-ново време влиятелни консервативни политици са президентът на САЩ Роналд Рейгън (1911 - 2004) и британският премиер Маргарет Тачър (1925 – 2013), известни с политиките си за насърчаване на свободната търговия и силното противопоставяне към Съветския съюз.
Консерватизъм срещу либерализъм?
На пръв поглед либерализмът и консерватизмът като че ли са противоположни политически възгледи, тъй като в политическата реалност често се сблъскват. Въпреки честото противопоставяне помежду им, истината е, че освен разлики, имат и множество прилики, особено ако ги сравняваме с други политически идеи, като социализма и комунизма например.
Както при консерватизма, така и при либерализма, особено в класическия му вариант, за ценности се считат защитата на частната собственост, върховенството на правото и пазарната икономика. В Съединените щати понятията класически либерализъм и консерватизъм често пъти се припокриват. Пример за това е и философията на фискалния консерватизъм.
Видове консерватизъм
Фискалният (бюджетен) консерватизъм е политическа и икономическа философия, популярна в Европа и Съединените щати. Поддръжниците на тази идея смятат, че държавата трябва да харчи възможно най-малко пари, да харчи само толкова, колкото е събрала от данъци, и да не изпада в дългове. Подкрепят се и ниските данъци, по-малко регулации и приватизацията в сферата на икономиката. От тази гледна точка фискалният консерватизъм се доближава до идеите на класическия либерализъм.
Социалният консерватизъм е друга от популярните съвременни политически идеи. При него фокусът е върху запазването на социалните ценности, като класическия семеен модел, влиянието на организираната религия и обществения морал. Поддръжниците на социалния консерватизъм се обявяват против проституцията, абортите, употребата на наркотици, разпространението на порнографски материали, както и възможността на еднополовите двойки да могат да сключват брак и да осиновяват деца.
При националния консерватизъм има фокус върху издигането и запазването на културата и идентичността на една нация, както и върху отстояването на националния ѝ интерес.
Днес съществуват множество разновидности на консерватизма, както и други идеи, част от десния политически спектър. Такива са например либертарианство, неоконсерватизъм, християндемокрация, екологичен консерватизъм и много други. Голяма част от тях са основани на консервативни и либерални идеи, като се на преден план се поставят конкретни ценности - традиции, нация, свобода, църква, природа. Общото между тях е желанието да се запази това, което се счита за ценност.
Стефан Каралеев
студент по право
Речник:
*прагматизъм - философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи.
*радикален - (от лат. radix - корен) коренен, дълбок, краен, решителен
*утопия - (от гръцки - несъществуващо място) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия. Името Утопия идва от Томас Мор в книгата му “Утопия” от 1516 година. От него води началото си общото название на представите за невъзможни общества.
Източници:
Hamilton, Andy, "Conservatism", The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2020 Edition), Edward N. Zalta (ed.), URL = <https://plato.stanford.edu/archives/spr2020/entries/conservatism/>.
McLean, I., & McMillan, A. (2009). The Concise Oxford Dictionary of Politics. : Oxford University Press. Retrieved 2 Sep. 2021, from https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199207800.001.0001/acref-9780199207800
Rodney P. Carlisle, Ph.D. Encyclopedia of Politics: The Left and the Right. : Sage Publications, Inc., 2005 https://sk.sagepub.com/reference/politics