Европейският съвет



Кой взима решение в коя посока да върви Европейският съюз и кои са приоритетите? Зад отговора на този въпрос стои една от най-важните институции на Съюза, а именно – Европейският съвет. Може би много от нас са чували, че в моменти на криза, а и не само, спешно се свиква „среща на върха на ЕС“. Тази среща е между държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС, като на нея се вземат важни решения за определянето на приоритетите и политическата посока на Съюза. Пример за подобно решение е създаването на дългосрочен бюджет на ЕС, чрез който се решава как да бъдат харчени парите на Европейския съюз.


Още от самото създаване на европейската общност се състоят неформални срещи между държавните глави и министър-председателите на държавите членки с цел да се рамкират общи насоки, по които да се развива Съюза. Теми за дискусия биват както развитието на Европейския съюз (ЕС), така и всякакви политически декларации. Макар и в началото тези срещи да не са имали свое име, през 1974г., за първи път френският президент Валери Жискар д‘Естен им дава название – Европейски съвет. С годините значението на Европейския съвет все повече нараства, като се превръща в една от седемте институции на ЕС.


Първата среща на Европейския съвет, състояла се през 11 март 1975 г. в Дъблин, Ирландия

Как работи Европейският съвет?


Европейският съвет дава общия тласък, по който да се развива ЕС. Актовете, които издава, не са правни и в този смисъл те не обвързват с определено задължение останалите европейски институции. След всяка „среща на върха“ се прави заключение, в което са ясно обособени проблемите, които са били дискутирани. Възможно е да бъде даден срок за развитие по тяхното решение или приемане на последващ законодателен акт. Последното заключение на Европейския съвет е от 24-25 юни 2021 г., където например са обсъждани теми, свързани с COVID-19 пандемията, икономическото възстановяване, миграцията и други.[1] Ако погледнем самия акт, ще видим думите, които са използвани – „Европейският съвет приветства“, „Европейският съвет взима под внимание“, „Европейският съвет призовава“ и други – с което ясно си проличава, че заключенията са политически декларации, но не могат да бъдат правно обвързващи.


Когато е необходимо, Европейският съвет провежда и извънредни, неформални срещи заедно с трета държава (така се наричат всички държави, които не са членки на Европейския съюз). Тогава обаче не се приемат заключения, а политически декларации или политически изявления по темата, която в този момент е била обект на вниманието на присъстващите.


Освен тези свои действия Европейският съвет има право и на издаване на определени правни актове, макар да няма законодателна инициатива. Това означава, че в определени моменти, когато например участва в процедурите по присъединяване на държава към ЕС или оттегляне, налагане на санкция на държава членка и други, Европейският съвет издава решения, а не заключения. Едно такова решение е Решението от 29 октомври 2019 г. за удължаване на срока по сключването на споразумението за оттеглянето на Великобритания от ЕС (т.нар. Брекзит – повече за който можете да научите от двете ни статии по темата).


Организация на Европейския съвет


Както може би знаете, всяка институция на ЕС има своя определена структура. За разлика от Европейския парламент (за чиято структура може да прочетете повече в нашата статия), участниците в Европейския съвет са строго определени и това са, както споменахме вече, държавните и правителствените ръководители на държавите членки, председателят на Европейската комисия и разбира се, председателят на Европейския съвет.


Участник, без обаче да бъде член, е и Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност. Работата на Върховния представител в най-общи линии е да представлява интересите на Съюза пред трети страни. Участие могат да вземат и министри, членове на Европейската комисия, както и председателят на Европейския парламент, ако бъде поканен за изслушване.


Казвайки си всички тези неща, установяваме, че Европейският съвет е самостоятелна институция на ЕС, но това не означава, че не поддържа контакт с останалите европейски институции. Пример за връзката между институциите е, че след всяко заседание на Европейския съвет неговият председател съставя доклад за направените заключения и го дава пред Европейския парламент. Също така пък при подготовката за своите заседания Европейският съвет често се случва да изисква доклад по въпросите, които ще бъдат обсъждани, от Европейската комисия.


Заседания на Европейският съвет


Европейският съвет заседава четири пъти в годината, но в действителност срещите почти винаги са повече. В момент на криза председателят има право да свика извънредно заседание.


Решенията в общия случай се приемат с консенсус, но при определени обстоятелства се изисква квалифицирано мнозинство или дори единодушие. При квалифицираното мнозинство се изисква подкрепата на 55% от държавите членки. Казано по друг начин, 15 от 27 държави членки трябва да гласуват „за“.



Председател на Европейския съвет


Едно от най-интересните неща, свързани с Европейския съвет, е фигурата на председателя. Към момента на писането на тази статия председател на Европейския съвет е Шарл Мишел.


Шарл Мишел - председател на Европейския съвет към 2021 г.

Председателят на Европейския съвет е с мандат 2,5 години с право на общо два мандата, т.е. максимално може да бъде председател в срок от 5 години. Той се избира с квалифицирано мнозинство от членовете на Европейския съвет. Няма право да заема каквото и да било друга длъжност.


Сред задачите на председателя е:


  1. Да председателства и ръководи заседанията на Европейския съвет;

  2. Да подпомага подготовката за заседанията, да поддържа връзка с останалите европейски институции;

  3. Да представлява ЕС пред външния свят, като това се разграничава от работата на Върховния представител;

  4. Не на последно място, той има една много интересна задача – постигането на т.нар. консенсус на председателя.


Ако погледнем към историята и начина, по който са се водили преговорите между държавите през вековете, ще забележим един факт – често при обсъждането на позициите на двете страни е присъствала една трета държава, която е неутрална и играе ролята на посредник. Това е така, защото противниковите страни рядко изказвали своите най-важни ценности, пред които не биха направили отстъпка в преговорите. В тези случаи неутралният посредник се срещал по единично с всяка от страните, където обсъждали докъде би могъл да се направи компромис и кои са границите, които не могат да бъдат преминати. След това посредникът представял на двете страни при общите преговори предложение за компромис, без да издава какво е било казано на личните им срещи. Подобна е ролята и на председателя на Европейския съвет. Той се среща с държавните и правителствените ръководители и се опитва да достигне сближаване на техните позиции по време на преговорите (т.е. постигането на въпросния консенсус на председателя).


Заключение


Европейският съвет е една особена институция, която по най-добър начин представя наднационалния характер на Европейския съюз. Това е така, защото срещите представляват една своеобразна конференция на ръководителите на държавите членки, където се обсъжда общата посока и приоритети на Съюза.


Мария Андреева

студент по право

[1] https://www.consilium.europa.eu/bg/documents-publications/public-register/euco-conclusions/