Българското гражданство


Все по-често срещаме статии и четем, че децата на новото време са граждани на света. Те пътуват, понякога избират да живеят в друга държава, в резултат на което получават двойно гражданство. И тук възниква един въпрос – какво изобщо значи да си гражданин на своята държава? Нека се опитаме накратко да схематизираме!


Какво означава „гражданство“?


Ако трябва да погледнем към историята, веднага можем да се сетим как в учебниците ни пише, че още в Древна Гърция е имало „граждани“ – хора, които участвали в държавните дела. Всъщност понятието за гражданин се появява едва в „Енциклопедията“ на Дидро, където се казва, че гражданинът е част от свободно общество, като притежава права и съответно задължения.


От гледна точка на правото гражданството бива определяно като трайна правна и политическа връзка между едно лице и държавата, в която живее.


Придобиване на гражданство


Важно е да запомним, че, както пише във Всеобщата декларация за правата на човека, всеки от нас има право на гражданство. За да получиш българско гражданство, Конституцията е предвидила няколко начина, които ще разгледаме по-долу.


1. Придобиване на българско гражданство по произход

Това означава, че поне единият от родителите е с българско гражданство. Когато се роди едно дете, гражданството на всеки от неговите родители преминава към него. Тук се добавят и хипотезите, в които едно лице е припознато от български гражданин или българският му произход е признат чрез съдебно решение.


2. Придобиване на гражданство по местонахождение

Когато се роди едно лице, за което не е установено гражданство по произход, то приема гражданството на държавата, в която се намира. Това може да се случи, когато например едно дете няма установени родители, но се намира на територията на някоя страна – то автоматично придобива гражданство на страната, в която е намерено.


3. Придобиване на българско гражданство чрез натурализация

Това е малко особен случай – тук един чужд гражданин се стреми да получи гражданство на друга държава или пък човек без гражданство се стреми да придобие това определено гражданство. Този начин на придобиване на гражданство в българското право може да се получи само по два начина – чрез общия ред или по специалния ред.


За да придобие гражданство чрез натурализация по общия ред, лицето трябва да отговаря на 5 условия:

  1. Лицето трябва да е пълнолетно. Това изискване е във връзка с правосубектността на лицето или с други думи, възможността на лицето да се ползва от своите права и задължения самостоятелно.

  2. Лицето трябва преди не по-малко от 5 години да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

  3. Лицето трябва да докаже, че може да се издържа само – т.е. има доходи или професия. Това е така, защото в противен случай лицето ще трябва да бъде издържано от държавата и ще бъде в неин ущърб.

  4. Лицето трябва да владее български език. Българският език е официалният език на държавата и съответно трябва да го знае, за да може да се адаптира в социалните си контакти.

  5. Лицето трябва да не е било осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд, както и срещу него да няма образувано наказателно производство по такова престъпление. Това изискване е във връзка с обществената опасност, която това лице би могло да представлява и съответно опита да се избегне.


При специалния режим условията биват облекчени с определени цели. Например гражданство може да получи лице, което не отговаря на по-горните условия, но има особени заслуги в обществото и се е доказало в някоя област, като това представлява интерес за държавата. Също така, когато лицето има брак с български гражданин или е родено в България, но няма гражданство, или разрешението му за пребиваване е взето преди да навърши пълнолетие, годините на постоянно пребиваване са облекчени от 5 на три. Облекчения на общия ред се предвиждат и за лица, които са бежанци, или за лица, желаещи да инвестират в държавата и други.


Загубване на гражданство


Гражданството би могло и да бъде загубено. Това се случва по три начина:

  • Чрез освобождаване от гражданството. В случай, че гражданинът на една държава желае да се откаже от това свое гражданство, то може да поиска да бъде освободено.

  • Чрез лишаване от гражданство. Това представлява една от най-тежките санкции, които могат да бъдат наложени. То се осъществява в крайни случаи и едностранно от държавата и е насочено само към лица, които се намират извън границите на страната. Също така лишени от гражданство могат да бъдат само лица, които са придобили гражданството си по натурализация. Причините за лишаване от гражданство на едно лице могат да бъдат извършване на тежки престъпления с висока степен на обществена опасност, престъпления, които засягат самата държава.

  • Отмяна на натурализация. Тя е насочена само към лица, които са придобили гражданството си чрез натурализация и се налага, когато това лице е излъгало за своите данни или е укрило определени данни и факти.


Заключение


Гражданството е понятие, над което са размишлявали философи като Аристотел, Томас Хобс и много други. В действителност да си гражданин на една държава предполага да си свързан с нея и правно, и политически – да си част от гражданско общество, да имаш права и задължения.


Автор: Мария Андреева

студент по право