Министерският съвет

Прочети още за ... 

Имаш ли 300 секунди?

Уводни думи

Робърт Дал: „Няма човек, който да е напълно извън обсега на някакъв вид политическа система. Гражданинът се сблъсква с политиката в управлението на една държава, град, училище, църква, фирма, профсъюз, клуб, политическа партия, гражданско сдружение и всякакви други организации. Политиката е неизбежен факт в човешкото съществуване“

В сравнение с много европейски държави, историята на българските демократични институции е твърде кратка – едва 140 години. Разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна в България за пръв път е направено в Търновската конституция – една от най-демократичните на XIXв.  От тогава до наши дни са приети общо четири конституции.

В наши дни формата на държавно управление в България е република с парламентарно управление. Парламентът, това е Народното събрание. Когато гласуваме на парламентарни избори, ние избираме именно народните представители (депутатите). Те са 240 и основната им задача е да обогатяват и променят действащите закони (законодателна власт).

Министерския съвет

Самата  дейност по прилагане и изпълнение на закони не е поверена на парламента. Това е задача на правителството, или иначе казано – на Министерския съвет. Тъй като народните представители са специалисти (или поне би трябвало да са такива...) във вземането на най-целесъобразните решения за цялата държава, именно тяхна е отговорността по избора на членове на Министерския съвет, както и контролът върху него.

Процедурата по избиране на Министерски съвет е взаимодействие между Президента и Народното събрание, като решаваща роля има последното. Президентът възлага на кандидата за министър-председател (от най-многочислената парламентарно представена група) да състави правителство, кандидатът предлага, народните представители гласуват. Президентът възлага с указ т.нар. проучвателен мандат последователно на двете най-многочислени групи в Парламента, и на една трета (не е задължително да е третата най-многочислена). В седемдневен срок кандидатът за министър-председател трябва да състави листата на бъдещото правителство.

При нас е приет „екипния принцип“ за съставяне на правителство. На министър-председателя се дава възможност да предложи структурата и правителствения екип, с който ще работи.

Ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, на помощ идва президентът – той назначава служебно правителство и насрочва нови избори за парламент. Това се прави, защото гражданите гласуват за Народно събрание, а в условията на политически плурализъм е възможно нито една партия да не получи достатъчно подкрепа от останалите парламентарно представени партии, за да може да състави правителство.

Служебното правителство винаги се назначава в срок до 2 месеца и основата му задача е да организира изборите за ново Народно събрание. Членовете му нямат право на законодателна инициатива и дори не полагат клетва. Пожелателно е президентът да назначи доказани специалисти, които да задвижват държавния апарат до избора на новото правителство. Затова и неговите членове са отговорни пред Президента, а не Народното събрание, пред което има отговорност редовно избран Министерски съвет.

Ако се стигне до съгласие, членовете на новия МС полагат клетва пред Народното събрание. Срокът на действие на Правителството не е конституционно определен, но при нормално стечение на обстоятелствата мандатът е 4 години – колкото е и на Народното събрание.

Когато говорим за Министерския съвет, в главата ви не трябва да се появяват милион чиновници, които пишат заповеди и наредби по цял ден -  това е администрацията на МС и на отделните министерства. Всъщност, правителството се състои от министър-председател, заместник-министър председател и министри.

Може би сте чували за т.нар. министър без портфейл – и не, това не означава, че той работи про-боно, а че не оглавява министерство, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на държавна дейност.

 

Какво прави правителството?

Стои на върха на изпълнителната власт. В строгата йерархия на държавния апарат всеки министър е отговорен да ръководи осъществяването на държавната политика в съответна област. Изпълнителната власт е основата на държавата и упражняването и е една от най-отговорните задачи. „Изпълнители“ на властта са всички държавни агенции, комисии, институции, районни управители, кметове.

Министерски съвет има право на законодателна инициатива. Тоест неговите членове могат да внасят законопроекти, които ,ако се гласуват, ще се превърнат в закони.  Освен това Министерски съвет изготвя проекта за държавен бюджет, стопанисва държавно имущество, назначава и освобождава областни управители предлага на парламента да обяви военно или друго извънредно положение.

Министерски съвет заседава всяка седмица на редовни заседания. На заседанията се разглеждат предварително подготвени и внесени въпроси и проекти на актове от компетентността на определено министерство.

Актовете, които Министерски съвет приема са постановления, разпореждания и решения, а актовете, които издават министрите са правилници, наредби, инструкции и заповеди.  По своята същност това са подзаконови нормативни актове – тоест, те са създадени на основата на закон, но са от по-ниска степен и доразвиват и конкретизират вече уредени със закон отношения. Тези актове не могат да бъдат отменяни от Народното събрание.

 

Калина Христова,

юрист 

Използвана литература:

Стойчев, Стефан. Конституционно право, Сиела, 2002

Дал, Робърт. Съвременният политически анализ. София: Св. Кл. Охридски, 1996

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017