Уводни думи

​

Робърт Дал: „Няма човек, който да е напълно извън обсега на някакъв вид политическа система. Гражданинът се сблъсква с политиката в управлението на една държава, град, училище, църква, фирма, профсъюз, клуб, политическа партия, гражданско сдружение и всякакви други организации. Политиката е неизбежен факт в човешкото съществуване“

​

В сравнение с повечето европейски държави, историята на българските демократични институции е твърде кратка – едва 140 години. Разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна в България за пръв път е направено в Търновската конституция – една от най-демократичните на XIXв.  От тогава до наши дни са приети общо три конституции – за разлика например от САЩ, където конституцията е една и съща вече повече от 200 години, променена само от няколко Попарвки. Тези големи промени в основната законова база, формата на държавно устройство, както и промяната върху правото на собственост, оказват огромно влияние върху, държавните институции, обществото ни и тяхното развитие.

​

В наши дни формата на държавно управление в България е република с парламентарно управление. Парламентът, това е Народното събрание. Когато гласуваме на парламентарни избори, ние избираме именно народните представители (депутатите). Те са 240 и основната им задача е да обогатяват и променят действащите закони (законодателна власт).

​

Характеристика на Министерския съвет

​

Самата  дейност по прилагане и изпълнение на закони не е поверена на парламента. Това е задача на правителството, или иначе казано – Министерски съвет. Тъй като народните представители са специалисти (или поне би трябвало да са такива … ), във вземането на най-целесъобразните решения за цялата държава, именно тяхна е отговорността по избора на членове на Министерския съвет, както и контролът върху него.

​

Процедурата по избиране на Министерски съвет е взаимодействие между Президента и Народното събрание, като решаваща роля има последното. Президентът възлага на кандидат за министър-председател (от най-многочислената парламентарно представена група) да състави правителство, кандидатът предлага, народните представители гласуват. Президентът възлага с указ т.нар. проучвателен мандат последователно на двете най-многочислени групи в Парламента, и на една трета (не е задължително да е третата най-многочислена). В седемдневен срок кандидатът за министър-председател трябва да състави листата на бъдещото правителство.

При нас е приет „екипния принцип“ за съставяне на правителство. На министър-председателя се дава възможност да предложи структурата и правителствения екип, с който ще работи.

​

Ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, на помощ идва президента – той назначава служебно правителство и насрочва нови избори за парламент. Това се прави, защото гражданите гласуват за Народно събрание, а в условията на политически плурализъм е възможно нито една партия да не получи достатъчно подкрепа от останалите парламентарно представени партии, за да може да състави правителство.

​

Служебното правителство винаги се назначава в срок до 2 месеца и основата му задача е да организира изборите за ново Народно събрание. Членовете му нямат право на законодателна инициатива и дори не полагат клетва. Пожелателно е президентът да назначи доказани специалисти, които да задвижват държавния апарат до избора на новото правителство. Затова и неговите членове са отговорни пред Президента, а не Народното събрание, пред което има отговорност редовно избран Министерски съвет.

​

Ако се стигне до съгласие, то членовете на новия МС полагат клетва пред Народното събрание. Срокът на действие на Правителството не е конституционно определен, но при нормално стечение на обстоятелствата мандатът е 4 години – колкото е и на Народното събрание.

 

Когато говорим за МС в главата ви не трябва да се появяват милион чиновници, които пишат заповеди и наредби по цял ден -  това е администрацията на МС и на отделните министерства. Всъщност, правителството се състои от министър-председател, заместник-министър председател (в момента са четирима) и министри.

​

Може би сте чували за т.нар. министър без портфейл – и не, това не означава, че той работи про-боно, а че не оглавява министерство, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на държавна дейност.

Какво прави правителството?

​

Стои на върха на изпълнителната власт. В строгата йерархия на държавния апарат всеки министър е отговорен да ръководи, осъществяването на държавната политика в съответна област. Изпълнителната власт, това е основата на държавата и упражняването и е една от най-отговорните задачи. „Изпълнители“ на властта са всички държавни агенции, комисии, институции, районни управители, кметове.

​

Министерски съвет има право на законодателна инициатива. Тоест неговите членове са сред малцината галеници на съдбата (редом с народните представители), които могат да внасят законопроекти, които ако се гласуват ще се превърнат в закони.  

​

Освен това Министерски съвет изготвя проекта за държавен бюджет, стопанисва държавно имущество, назначава и освобождава областни управители предлага на парламента да обяви военно или друго извънредно положение.

Министерски съвет заседава всяка седмица на редовни заседания. На заседанията се разглеждат предварително подготвени и внесени въпроси и проекти на актове от компетентността на определено министерство.

​

Актовете, които Министерски съвет приема са постановления, разпореждания и решения, а актовете, които издават министрите са правилници, наредби, инструкции и заповеди.  По своята същност това са подзаконови нормативни актове – тоест те са създадени на основата на закон, но са от по-ниска степен и доразвиват и конкретизират вече уредени със закон отношения. Тези актове не могат да бъдат отменяни от Народното събрание.

 

Калина Христова,

юрист 

Използвана литература:

Стойчев, Стефан. Конституционно право, Сиела, 2002

Дал, Робърт. Съвременният политически анализ. София: Св. Кл. Охридски, 1996