

По-достъпният език в статията е предпочетен от авторите по проект „Академия за гражданско образование“ с цел да създаде разбираемо и ясно по-обща представа за конкретната материя
Държавата
Държавата – това сме ние
За нас, модерните хора, не е познато - и едва ли ще бъде някога, друго устройство на обществото, освен настоящото. Въпреки постоянното развитие, в което наблюдаваме и появата на нови наддържавни структури, разпадането на сега познатите държави би довело до хаос. Именно затова важно да знаем що е това държава.
Държавата – това сме ние. Това е всеки, който познаваш и не познаваш, живеещ в определени от хора граници, населяващ територия, която е призната за държава. В своята същност държавата представлява политическа и легална единица, която чрез система от органи осъществява управление. И нека не забравяме – тя е създадена от обществото за да улесни собственото му съществуване, да въдвори ред чрез ясни правила, които се спазват от всички.
За началото на държавата
Още от най-дълбока древност хората са организирали живота си чрез съюзи. Водещо във всяко обяснение за произхода на държавата е човешкият копнеж да бъде част от общност. Още Аристотел е казал, че „човекът е социално животно“ – това е заложено дълбоко в неговата същност. Да бъде приет от себеподобни е толкова важно, колкото да задоволи основните си потребности.
Роля в появата на държавата изиграва и преминаването от номадски към уседнал начин на живот. Това обвързва общността от хора с територията която обитава. В един по-късен момент се появява и частната собственост – след векове развитие, човек пожелава да има собствена къща, земя, сечива и т.н.
Важен фактор за формирането на държавата през вековете има и религията. Общите вярвания и идеи са сближавали хората още в ранните общества.
Друго свързващо звено между хората е и тяхното политическото съзнание – осъзнатата нужда за защита и ред. Тази идея е позната още от Платон, който в своя труд „Държавата“ говори за това, че общество трябва да гледа на своето общо благо като на първа цел, която в случай на конфликт има предимство пред другите цели.
Ако погледнем назад в историята, ще разберем, че вероятно първият, който споменава понятието държава е Николо Макиавели още през 16 в. Според него нито държавата, нито владетелите трябва да се идеализират, а да бъде оценявано реално тяхното влияние върху гражданите. Той отрича божественият произход на монарха (цар, крал, султан и т.н.) и неговата абсолютна и безпределна власт. Стига до извода, че добрите закони и войската стоят в основата на всеки вид държава, а политиката се определя от реалните земни интереси и човешки слабости.
Държавата днес
Нуждата от уреждане на отношенията между индивидите е онова, което проправя пътя на държавата към нейните най-съвършени съвременни форми – тези на модерните демокрации.
В наше време държавата се разглежда като единство от няколко елемента.
Територия
Територията е заключена от държавните граници. Освен това обаче за територия се считат и дипломатическите и консулски представителства в други държави. Също така държавите имат суверенни права над континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, която за България е на 370 км навътре в Черно море.
Население
Народите често се различават по своята култура, религия, бит. За регулиране на принадлежността на човека към държавата се използва института на гражданството. Всеки човек обикновено има едно гражданство и за да стане гражданин на друга държава трябва да се откаже от първоначалното си.
Съществуват и изключения от правилото, това са т.нар. апатриди – лице без гражданство, и бипратрид – лице с двойно гражданство.
А в какво се състои всъщност гражданството и защо е важно? То обуславя редица права и задължения, без които модерният свят е немислим. З
Централното управление (администрация)
То е следващият съществен елемент, натоварен с редица отговорности по организацията и спазването на реда на държавно управление. От него произтичат законите. Цялата организация на обществото е немислима без дейността на администрацията. Централното управление има задача да осигурява на гражданите образование, здравеопазване, социално осигуряване, условия за труд, срещу което гражданите трябва да спазват обществения ред и да си плащат данъците.
Суверенитет
Суверенитетът в съвременна България произтича от народа. Условно можем да кажем, че той е правото на върховна власт. За да можем днес ние като граждани да се радваме на правото ни на върховна власт са от значение редица исторически събития. Такова например е Великата Френска революция. В тези размирни години във Франция населението успява да премахне абсолютната власт на монарха и феодалния строй. Свободата, равенството и братството стават новите ценности. Един от основните идеолози на революцията е Жан Жак Русо, според когото е несправедливо силният да поробва слабия, а е нужно всеки да е свободен и всеки да се лишава от еднакво количество свобода и на всеки са наложени еднакви задължения. Според него законодателната власт трябва да бъде в ръцете на всички хора.. През това време твори и Монтескьо, чиято е идеята за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, възприета от повече модерни държави.
В заключение
Държавата е организъм, който не може да функционира, ако някоя от частите му не работи правилно. Всеки от нас трябва да осъзнае ролята си в държавата и да поеме отговорност като неин гражданин. Не е правилно разбирането което се прокрадва в съвременното общество, че държавата е някакъв страничен „виновник“ за съвременните неправди. Зад държавата стоят тъкмо нейните граждани, овластени да я насочват в правилната посока. Понякога е достатъчно те да се ангажират с онова, което зависи от самите тях – да зачитат правата на другите, да вършат съвестно работата си, да упражняват активно правата си и да зачитат чуждите. Така те дават най-доброто от себе си като граждани на една модерна демократична държава.
Калина Христова
юрист