Държавата

Прочети още за ... 

Имаш ли 300 секунди?

Държавата

За нас, модерните хора, не е познато - и едва ли ще бъде някога, друго устройство на обществото, освен настоящото. Въпреки постоянното развитие, в което наблюдаваме и появата на нови наддържавни структури, разпадането на сега познатите държави би довело до хаос. Именно затова важно да знаем що е това държава.

Държавата – това сме ние. Това е всеки, който познаваш и не познаваш, живеещ в определени от хора граници, населяващ територия, която е призната за държава. В своята същност държавата представлява политическа и легална единица, която чрез система от органи осъществява управление. И нека не забравяме – тя е създадена от обществото за да улесни собственото му съществуване, да въдвори ред чрез ясни правила, които се спазват от всички.

За началото на държавата

Още от най-дълбока древност хората са организирали живота си чрез съюзи. Водещо във всяко обяснение за произхода на държавата е човешкият копнеж да бъде част от общност. Още Аристотел е казал, че „човекът е социално животно“ – това е заложено дълбоко в неговата същност. Да бъде приет от себеподобни е сред основните му потребности.

 

Роля в появата на държавата изиграва и преминаването от номадски към уседнал начин на живот. Това обвързва общността от хора с територията, която обитава. В един по-късен момент се появява и идеята за собственост –  човек пожелава да има собствена къща, земя, сечива и т.н. Важен фактор за формирането на държавата  през вековете има и религията. Общите вярвания и идеи са сближавали хората още в ранните общества.

Друго свързващо звено между хората е и тяхното политическото съзнание – осъзнатата нужда за защита и ред. Тази идея е позната още от Платон, който в своя труд „Държавата“ говори за това, че общество трябва да гледа на своето общо благо като на първа цел, която в случай на конфликт има предимство пред другите цели.

 

Ако погледнем назад в историятa, ще разберем че един от основните виновници за разпространяването на  понятието държава (stato) е Николо Макиавели. Според него нито държавата, нито владетелите трябва да се идеализират, а да бъде оценявано реално тяхното влияние върху гражданите. Той отрича божественият произход на монарха (цар, крал, султан и т.н.) и неговата абсолютна и безпределна власт. Стига до извода, че добрите закони и войската стоят в основата на всеки вид държава, а политиката се определя от реалните земни интереси и човешки слабости.

Държавата днес

Нуждата от уреждане на отношенията между индивидите е онова, което проправя пътя на държавата към нейните най-съвършени съвременни форми – тези на модерните демокрации. В наше време държавата се разглежда като единство от няколко елемента.

Територията – тя се определя от държавните граници. Освен тях обаче за територия се считат и дипломатическите и консулски представителства в други държави. Също така, държавите имат суверенни права над континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, която за България е на 370 км навътре в Черно море.

Народите често се различават по своята култура, религия, бит. За регулиране на принадлежността на човека към държавата се използва института на гражданството. Хората обикновено имат едно гражданство и за да станат граждани на друга държава трябва да се откажат от първоначалното. Съществуват и изключения от правилото, това са т.нар. апатриди – лице без гражданство, и бипратрид – лице с двойно гражданство.А в какво се състои всъщност гражданството и защо е важно? То обуславя редица права и задължения, без които модерният свят е немислим.

Централно управление. Това е следващият съществен елемент, натоварен с редица отговорности по организацията и спазването на реда на държавно управление. От него произтичат законите. Цялата организация на обществото е немислима без дейността на централното управление, то има задача да осигурява на гражданите образование, здравеопазване, социално осигуряване, условия за труд, срещу което гражданите трябва да спазват обществения ред и да изпълняват задълженията си.

Суверенитетът в съвременна България произтича от народа. Условно можем да кажем, че той е правото на върховна власт. Невинаги обикновените хора са имали възможността да взимат решения за управлението на държавата. Редица исторически събития са допринесли за преминаването на властта в ръцете на народа. Сред тях безспорно е Великата Френска революция. В тези размирни години във Франция населението успява да премахне абсолютната власт на монарха и феодалния строй. Свободата, равенството и братството стават новите ценности. Един от основните идеолози на революцията е Жан Жак Русо, според когото е несправедливо силният да поробва слабия, а е нужно всеки да е свободен и всеки да се лишава от еднакво количество свобода и на всеки да са наложени еднакви задължения. Според него законодателната власт трябва да бъде в ръцете на всички хора. През това време твори и Монтескьо, чиято е идеята за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, възприета от повече модерни държави.

В заключение

Държавата е организъм, който не може да функционира, ако някоя от частите му не работи правилно. Всеки от нас трябва да осъзнае ролята си в държавата и да поеме отговорност като неин гражданин. Не е правилно разбирането което се прокрадва в съвременното общество, че държавата е някакъв страничен „виновник“ за съвременните неправди. Зад държавата стоят тъкмо нейните граждани, овластени да я насочват в правилната посока. Понякога е достатъчно те да се ангажират с онова, което зависи от самите тях – да зачитат правата на другите, да вършат съвестно работата си, да упражняват активно правата си и да зачитат чуждите. Така те дават най-доброто от себе си като граждани на една модерна демократична държава.

Калина Христова

юрист

Подкрепата на проект Академия за гражданско образование е осигурена от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Академия за гражданско образование и не отразяват непременно вижданията на Фондация "Америка за България" или нейните партньори.

Design by Daniel Nikolov 2017