Какво е дискриминация?

​

            Дискриминация е поставяне на едно лице в неравностойно положение, поради неговите външни белези, разбирания или вярвания.  Това е най-яркият пример за нарушаване основните права на човека, а поради множеството си разновидности е и най-разпространеният. В основата на дискриминацията стои несправедливото третиране на хората, във връзка с някои техни белези, които ще обсъдим по-долу. Това несправедливо третиране може да има различни измерения – например да не се допускат лица да заемат конкретна длъжност, да се возят на обществен транспорт, да влизат в обществени заведения, поради принадлежността им към определени раса, религия, пол, социално положение и др.

​

            В България действа Закон за защита от дискриминация (наричан по-долу за краткост „Закона“), който посочва като видове дискриминационно поведение различното третиране въз основа на „пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние“, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, расовата сегрегация. Дори „поддържането и изграждането на архитектурна среда, с която се затруднява достъпът на  лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация“. На това основание на няколко пъти са предявявани искове срещу България пред Европейски съд по права на човека.

​

            В зависимост от признаците, които водят до неравностойно третиране на хората, дискриминацията бива расова и етническа, религиозна, полова (още наричана сексизъм), въз основа на сексуална ориентация и др.

В Закона има изброяване на случаите, при които предпочитането на едно лице поради неговите външни белези НЕ СЕ се счита за дискриминационно, като:

• Когато някоя от тези характеристики е от съществено значение за изпълнението на определена професия или длъжност; Интересното е, че има приет от Министъра на труда и социалната политика списък с професии и дейности, за които полът е от съществено значение. Професиите актьор, манекен, певец, танцьор, фотомодел, а дейностите – позиране на модел за снимки, рисунки, скулптури и др., както и при претърсване и обиск (много е важно да знаете, че когато полицай ви претърсва, той трябва да е от същия пол); за упражняването на всяка друга професия могат да кандидатстват и да бъдат наемани както мъже, така и жени. Счита се за дискриминация всяко предварително ограничаване на кандидатите за работа по пол и възраст, като публикуването на обява от типа на „Търси се сервитьорка до 30 г.“ 

• Когато полът и вероизповеданията са от значение за заемането на определена религиозна длъжност;

• Различното (благоприятно) третиране на лица с увреждания при провеждането на обучения;

• Прилагането на специални мерките в образованието за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства;

• Поставянето на минимална или максимална възраст при провеждане на обучения или упражняването на определена професия, за да бъде посигната определена цел, която е била предвидена със закон (пример: общото правило, че се забранява на лица под 16 годишна възраст да работят, с цел да бъдат закриляно тяхното здраве, психическо, физическо и умствено развитие и за да не се пречи на редовното посещаване на училище).

​

Всяка ситуация се разглежда отделно и се преценяват конкретното поведение, методите, които са били използвани, намерението и вредата нанесена над потърпевшия.

 

Защита от дискриминация

​

            В България действа националният орган Комися за защита от дискриминация, който следи за спазването на Закона за защита от дискриминация. Към Комисията може да бъде изпратен сигнал както директно от потърпевшия, така и от трети лица, които са били свидетели на дискриминационни практики. Комисията извъшва и самостоятелни проверки. Сигналите се подават писмено и  не могат да бъдат анонимни, като в тях трябва да се опише конкретният случай и да се посочи какво е искането – дали само да се извърши проверка, дали се иска преустановяването на тези действия и др. Комисията от своя страна започва проверка по сигналите и може да налага глоби на нарушителите. Напълно безплатна е тази защита.

​

            Предвидена е и защита по съдебен ред. Всяко лице може да предяви иск пред Районния съд с който да иска установяване на нарушението, преустановяване на дискриминационното поведение или обезщетение. След като предяви иска, лицето има право да разпространи публично случая и да привлече и други засегнати лица и по този начин да се постигне гласност, да се постигне обществен отзвук и по този начин да се постигне гласност, да се постигне обществен отзвук и натиск над нарушителя.

​

            Ако лицето, което е било подложено на дискриминация, е изчерпало всички възможни средства за защита в страната (сблъскало се е с всички съдебни инстанции, подало е сигнал и до КЗД), но все пак не е получило целената закрила, то може да се обърне към Европейския съд по права на човека ( още наричан „Съдът в Страсбург“). Жалбоподателят трябва пряко да е бил засегнат от дискриминационните действия и да отправи искането си до Съда в рамките на 6 месеца от последното съдебно решение. Ако измине повече от половин година, Съдът ще отхвърли жалбата. Важно е да се отбележи, че пред този съд се отправят искове към цялата държава, а не към конкретно лице, което е дискриминирало, тъй като се счита, че държавата не е изпълнила основното си задължение да защитава своите граждани и да санкционира всяко нарушение на основните права на човека.