​

 

Същност и основни принципи 

​

          Терминът „демокрация” произлиза от гръцките думи  “demos” („народ”) и “kratos” („власт”) и може да се определи като „власт на народа“. Демокрацията се различава от диктатурата, при която властта е в ръцете на  един човек. Разграничава се и от олигархията, при която управлява малка част от обществото. Демокрацията не е и „управление на мнозинството“, при което интересите на малцинствата са напълно пренебрегнати. 

​

            Нейни основни принципи са принципът на  индивидуалната автономия, според който  никой не трябва да бъде подвластен на правила, наложени от други и принципът на равенството, съгласно който всички трябва да притежават еднаква възможност за участие във вземането на решения, които засягат техния живот.

 

Историческо развитие

​

          Въпреки че заслугата за създаването на демокрацията се приписва на древните гърци, има сведения, че далеч преди тях демокрацията е съществувала под определени форми в други общества от епохата на Античността, както и в племенните общности от времето на зората на човечеството. 

​

          Гръцкият модел на демокрацията се въвежда през V в. пр. Хр. През 507 г. пр. Хр., по време на управлението на Клистен, в Атина започнало изграждането на система на демократично управление, която просъществувала близо две столетия. Този модел обаче се различава от съвременните разбирания по две основни точки: атинската демокрация се осъществявала под формата на пряка демокрация – тоест, вместо да избират свои представители, хората се събирали и вземали общо решение по обсъждания въпрос; не всеки обаче е имал право да участва в управлението. От право на глас са били лишени жените, децата, робите и чужденците, тоест едва 10-15% от населението на полиса били политически ангажирани.

​

            Почти по същото време, когато в Атина се въвежда демократичната система, римляните създават своята Република. Те изграждат сложна система от държавни органи, като освен Сенатът, важна роля в управлението играят трите народни събрания (комиции), както и събранията на плебеите. Гласуването в тези народни събрания обаче не е индивидуално (един човек – един глас), а е на базата на определени признаци: на териториален принцип (една област – един глас), съобразно имуществото, което притежават  (една прослойка – един глас) и др. Тези първи прояви на демократично управление играят важна роля в развитието на демократичната идеология през следващите векове.

​

         През XX век броят на страните, притежаващи основните институции на представителната демокрация, нараства значително. А в началото на XXI век повече от  една трета от независимите държави в света притежават демократични институции.

 

Демокрацията днес

​

           В днешно време съществуват различни форми на демокрация, като това, което ги обединява и отличава от античния модел, е използването на представители на народа – т. нар. „представителна демокрация”.

​

           Подобряването на демократичните системи се осъществява чрез включване на повече хора в процеса на взимане на решения и предоставяне на по-реална власт на хората. Например дълго време жените са били лишени от право на глас. Нова Зеландия е първата държава в света, която въвежда универсалното избирателно право през 1893 г., въпреки че едва от 1919 г. жените получават правото да се кандидатират за народни представители. 

 

Предимства и недостатъци

​

           Сред множеството предимства на демокрацията са, че:

•    тя предотвратява съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един човек;

•    демократичните държави са по-добре развити;

•    тя е предпоставка развитие - в областта на здравеопазването, образованието,  просперитета на хората и др.;

•    гарантира основните права, свободи и интереси на гражданите;

•    създава възможност хората да живеят съгласно закони, в създаването на които те са взели участие;

•    възможност хората да поемат морална отговорност за своя избор и решения относно управлението на страната;

•    тя е гаранция за политическото равенство между хората и т.н

​

         Един от проблемите, свързани с идеята за представителната демокрация, е че интересите на малцинствата често не са представени, тъй като техният брой е прекалено малък, за да достигне до минималното ниво, необходимо за представителство. Дори и да са представени в Парламента, техните представители биха били малцинство и не биха били способни да съберат достатъчно гласове, за да вземат надмощие над представителите на мнозинството. Поради тези причини демокрацията понякога се определя и като „господство на мнозинството“.

​

          Затова правата и интересите както на малцинствата, така и на мнозинствата, трябва да бъдат защитавани от всяка демократична система чрез придържане към основните човешки права и гарантирането на  наличието на ефективни механизми за тяхната защита.

​

Иван Савов

студент по право