top of page

Прочети още за ... 

Държавата
Министерският съвет
Политическият плурализъм
Съдиите и прокурорите
Адвокатите

Имаш ли 300 секунди?

 

Същност и основни принципи 

          Терминът „демокрация” произлиза от гръцките думи  “demos” („народ”) и “kratos” („власт”) и може да се определи като „власт на народа“. Демокрацията се различава от диктатурата, при която властта е в ръцете на  един човек. Разграничава се и от олигархията, при която управлява малка част от обществото. Демокрацията не е и „управление на мнозинството“, при което интересите на малцинствата са напълно пренебрегнати. 

            Нейни основни принципи са принципът на  индивидуалната автономия, според който  никой не трябва да бъде подвластен на правила, наложени от други и принципът на равенството, съгласно който всички трябва да притежават еднаква възможност за участие във вземането на решения, които засягат техния живот.

 

Историческо развитие

          Въпреки че заслугата за създаването на демокрацията се приписва на древните гърци, има сведения, че далеч преди тях демокрацията е съществувала под определени форми в други общества от епохата на Античността, както и в племенните общности от времето на зората на човечеството. 

          Гръцкият модел на демокрацията се въвежда през V в. пр. Хр. През 507 г. пр. Хр., по време на управлението на Клистен, в Атина започнало изграждането на система на демократично управление, която просъществувала близо две столетия. Този модел обаче се различава от съвременните разбирания по две основни точки: атинската демокрация се осъществявала под формата на пряка демокрация – тоест, вместо да избират свои представители, хората се събирали и вземали общо решение по обсъждания въпрос; не всеки обаче е имал право да участва в управлението. От право на глас са били лишени жените, децата, робите и чужденците, тоест едва 10-15% от населението на полиса били политически ангажирани.

            Почти по същото време, когато в Атина се въвежда демократичната система, римляните създават своята Република. Те изграждат сложна система от държавни органи, като освен Сенатът, важна роля в управлението играят трите народни събрания (комиции), както и събранията на плебеите. Гласуването в тези народни събрания обаче не е индивидуално (един човек – един глас), а е на базата на определени признаци: на териториален принцип (една област – един глас), съобразно имуществото, което притежават  (една прослойка – един глас) и др. Тези първи прояви на демократично управление играят важна роля в развитието на демократичната идеология през следващите векове.

         През XX век броят на страните, притежаващи основните институции на представителната демокрация, нараства значително. А в началото на XXI век повече от  една трета от независимите държави в света притежават демократични институции.

 

Демокрацията днес

           В днешно време съществуват различни форми на демокрация, като това, което ги обединява и отличава от античния модел, е използването на представители на народа – т. нар. „представителна демокрация”.

           Подобряването на демократичните системи се осъществява чрез включване на повече хора в процеса на взимане на решения и предоставяне на по-реална власт на хората. Например дълго време жените са били лишени от право на глас. Нова Зеландия е първата държава в света, която въвежда универсалното избирателно право през 1893 г., въпреки че едва от 1919 г. жените получават правото да се кандидатират за народни представители. 

 

Предимства и недостатъци

           Сред множеството предимства на демокрацията са, че:

•    тя предотвратява съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един човек;

•    демократичните държави са по-добре развити;

•    тя е предпоставка развитие - в областта на здравеопазването, образованието,  просперитета на хората и др.;

•    гарантира основните права, свободи и интереси на гражданите;

•    създава възможност хората да живеят съгласно закони, в създаването на които те са взели участие;

•    възможност хората да поемат морална отговорност за своя избор и решения относно управлението на страната;

•    тя е гаранция за политическото равенство между хората и т.н

         Един от проблемите, свързани с идеята за представителната демокрация, е че интересите на малцинствата често не са представени, тъй като техният брой е прекалено малък, за да достигне до минималното ниво, необходимо за представителство. Дори и да са представени в Парламента, техните представители биха били малцинство и не биха били способни да съберат достатъчно гласове, за да вземат надмощие над представителите на мнозинството. Поради тези причини демокрацията понякога се определя и като „господство на мнозинството“.

          Затова правата и интересите както на малцинствата, така и на мнозинствата, трябва да бъдат защитавани от всяка демократична система чрез придържане към основните човешки права и гарантирането на  наличието на ефективни механизми за тяхната защита.

Иван Савов

студент по право

Демокрацията

bottom of page