Още от деца винаги сме търсели някой „арбитър“, който да ни помага да разрешаваме споровете си с братя или сестри, приятели или съседи. Със сигурност безброй пъти сме молили за помощ с думите ”Мамо, тате, госпожо, кажете му/ѝ/”...Така беше и в детската градина, където се налагаше да разрешаваме първите недоразумения, да си споделяме играчките, защото „така е справедливо”. Този, към когото се обръщахме за помощ при поредното разногласие, когато смятахме, че някой не постъпва справедливо с нас, беше първият „съд”– госпожата. Тя беше и тази, която помагаше „справедливостта” да възтържествува. Първата Темида.

​

Щом пораснахме и тръгнахме на училище, чувството ни за справедливост вече беше по-отработено. Ето защо при всеки възникнал спор, ние се втурвахме да защитаваме приятелите си или по-срамежливите си съученици. Тогава винаги се намираше някой, наблюдавал нашето съзряване, който да заяви смело: „От малък все си е такъв. Обича правдата и постоянно защитава някого. Сигурно ще стане АДВОКАТ!”.

​

И оттогава насетне сигурно стотици пъти са ни задавали въпроса: „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?”. В пубертета, може би, стана една идея по-ясно за това какво е правото, какви врати за работа отваря то и коя ли би била подходяща за нас. И така, вече 18 или 19-годишни, някои от нас бяхме студенти по Право. Седнали на първото си упражнение в университета, към нас беше отправен въпросът: „Защо избрахте да станете юристи, колеги?”. И докато другите оживено отговаряха „За да стана прокурор”, „съдия” и „следовател”, за някои адвокатската професия винаги се е струвала най-примамлива и някак си естествена, без обаче да са съвсем наясно защо. Заради Харви Спектър, може би? Или „Адвокатите от Бостън”? Заради гореспоменатия, наблюдавал съзряването познат?

 

Как се става Адвокат?

​

За да стане човек адвокат е необходимо да завърши специалност „Право”. Обучението в университета в България продължава 5 години, като студентите се запознават с теорията и практиката на правото в неговите различни отрасли. Следва да се издържи успешно изпит за правоспособност и адвокатски изпит. Когато премине през всички перипети, младият адвокат се вписва в някоя от адвокатските колегии в страната. Той трябва да отговаря на изискванията, предвидени в закона и най-вече - да има желание да помогне на своите клиенти с правните знания и умения, които е придобил.

 

За професията

​

Независимо от това дали дава правен съвет в своя офис, пише молба или договор или се е изправил да говори в съдебната зала по време на дело, основната задача на адвоката е да следи за спазването на правата и свободите на своя клиент и в създалата се ситуация да му помогне с всички допустими средства той да разреши своя правен проблем, като постигне максимално добър резултат. Тъй като не всеки може да се защитава юридически сам, ролята на адвоката е да използва знанията, уменията, квалификацията и опита си и да действа в интерес на своя клиент, при спазване правилата и законовите разпоредби. Адвокатът използва цялата налична му информация по случая и следи стриктно за спазването на правата и защитата на интересите на клиента си по най-добрия начин. Той е длъжен да изпълнява задълженията си съвестно, да бъде безкористен и независим при изпълнението на професионалните си задължения. Едно от най-известните и най-важни задължения на адвоката обаче е спазването на адвокатската тайна – т.е. всяка информация, която клиентът му е доверил във връзка със случая, по който работят заедно, е строго конфиденциална и адвокатът няма никакво право да я разпространява пред трети лица.

 

Правото е необятно море и предоставя много възможности за специализация и професионална изява. Много и най-разнообразни са сферите, в които ще се занимават като адвокати бъдещите юристи. Едни може да изберат да работят в обширното поле на гражданското право - да изготвят договори, да помагат при сключването на сделки (продажба на къща или кола); да регистрират дружества; да пишат различни молби до съда (с каквито например съпрузи искат да се разведат) или да съдействат, когато е необходимо разрешаване на трудово-правен спор, възникнал между служител в офис и неговия работодател и т.н. Други пък, мотивирани от филми, сериали или заливащата ни криминална хроника на новините, решават да се занимават със случаи, в които е извършено престъпление – така наречената сфера на наказателното право.

 

Други юридически професии

 

Сходна на адвокатската професия е тази на юрисконсулта, но с известни разлики. Той трябва да отговаря на същите изисквания като адвоката, с изключение на едно – на него не му е необходим успешно взет адвокатски изпит, за да работи като юрисконсулт. Той може да извършва същата дейност като адвоката, но с една много съществена разлика – не може да защитава физически лица, а само организации, с които е в трудови или служебни правоотношения – т.е. които му плащат заплата за това.

​

Друга подобна, но в по-малка степен, професия, която свързваме с правото е тази на нотариуса. Пред него ние продаваме на някого апартамента си, даряваме автомобила си или упълномощаваме някой близък или приятел да върши определени дейности вместо нас (като да тегли пари от банковата ни сметка, например). В тези случаи той удостоверява, че гореописаните действия са сключени законно и по действителната воля на страните.

 

За важността на адвокатите

​

Адвокатът е този правен съветник, чиито услуги трябва да бъдат ползвани в ситуация, когато е необходимо разрешаването на правен казус. Той е необходимият приятел, довереното лице, от когото всеки има нужда, когато се налага да получи компетентна помощ при възникването на проблем, за разрешаването на който е необходимо да се ползва компетентната помощ на юрист. Той е този, който на базата на цялата налична по случая информация и в съответствие с предвидения в закона ред, следва да даде на своя клиент най-добрия правен съвет и изготвяйки правилната стратегия, да постигне оптималния резултат. Изпълнявайки съвестно задълженията си, адвокатите се превръщат в гарант за справедливостта и върховенството на правото в едно съвременно общество.

​

София Ненкова

юрист